Ан Райс - Лашър

Майка му никога, никога не би го оставила на това място, ако знаеше какво ще се случи. Обзе го студен гняв.

- Разкажи ми за двореца на махараджата - каза тихо мъжът.

- А, да, дворецът. Ами той е целият от бял мрамор… - И като въздъхна облекчено, Юри започна да го описва - подовете, килимите, мебелите…

След това разказа много истории за Индия, Париж и всички прекрасни места, където е бил.

Когато се събуди, беше ранно утро. Седеше до прозореца, с ръце на перваза. Беше заспал така, с глава, облегната на ръцете си. Огромният град лежеше под него, потънал в сивкав сумрак. От тесните улици долиташе шум.

Юри погледна мъжа. Той се взираше в него и момчето се притесни да не би да е мъртъв. Но мъжът проговори:

- Юри, би ли се обадил на едно място вместо мен.

Юри кимна озадачен, защото не му беше казал името си. Е, може да го бе споменал в някоя от историите. Това нямаше значение. Взе телефона от нощното шкафче и седна на леглото до мъжа. Каза името и номера на оператора - обаждаше се на някого в Лондон. Отсреща отговориха на английски и Юри веднага реши, че гласът е на образован човек.

- Обаждам се за сина ви, Андрю. Той е много болен. Много. Намира се в хотел «Хеслер» в Рим. Моли да дойдете при него. Казва, че вече не е в състояние той да дойде при вас.

Човекът отсреща веднага мина на италиански и разговорът продължи.

- Не, сър - спореше Юри, верен на инструкциите на Андрю. - Той казва, че няма да иде на лекар. Да, сър, ще си остане тук. - Издиктува номера на стаята. - Да, сър, ще се погрижа да се храни. - Описа състоянието на младежа, доколкото можа. Каза, че явно има парализа. Очевидно беше, че бащата на мъжа почти обезумя от тревога. Заяви, че ще хване следващия самолет за Рим.

- Ще се опитам да го убедя да извикаме лекар. Да, сър.

- Благодаря ти, Юри - каза човекът в другия край на линията, въпреки че момчето и на него не бе казало името си. - Моля те, остани с него. Аз ще дойда възможно най-бързо.

- Не се притеснявайте - каза Юри. - Няма да го изоставя.

Още щом затвори телефона, започна да увещава Андрю.

- Не, никакви лекари - отсече мъжът. - Ако се обадиш на лекар, ще скоча през прозореца. Чу ли? Никакви лекари. Твърде късно е за това.

Юри не знаеше какво да каже. Имаше чувството, че ще се разплаче. Спомни си как майка му кашляше във влака на път за Сърбия. Защо не я беше накарал да иде на лекар? Защо?

- Говори ми нещо, Юри - каза мъжът. - Измисли някоя история. Или пък ми разкажи за нея, ако искаш. Разкажи ми за майка си. Аз я виждам. Виждам красивата и? черна коса. Лекарят нямаше да и? помогне, Юри. Тя знаеше това. Разкажи ми нещо, моля те.

Юри се вгледа в очите му и го полазиха тръпки. Изведнъж разбра, че този човек може да чете мисли. Майката на Юри му бе разказвала за цигани, които могат да правят такива неща, но самият той нямаше подобна дарба. Майка му твърдеше, че тя я има, но Юри така и не и? повярва. Никога не бе виждал истинско доказателство за това. Сега изпита силна болка, когато си я спомни във влака, искаше му се да вярва, че наистина е било твърде късно за лекар, но никога нямаше да узнае със сигурност. Тези мисли го оставиха някак вцепенен, изпълниха го с грозна тишина, черна и студена.

- Ще ти говоря, ако си изядеш закуската - каза Юри. - Ще поръчам нещо топло.

Мъжът го изгледа апатично, но после се усмихна.

- Добре, малки господине - рече той, - както кажеш. Но никакви лекари. Поръчай храна оттук. И още нещо, Юри, ако вече не проговоря, запомни едно: не позволявай на циганите да те хванат отново. Помоли баща ми да ти помогне… когато дойде.

Баща му дойде чак вечерта.

Юри беше в банята с мъжа, който повръщаше в тоалетната чиния, увесен на врата на момчето, защото не можеше да стои сам. Повръщаше кръв. От миризмата на повърнато на Юри му призляваше, но той стоеше плътно до болния и го подкрепяше. Когато вдигна очи, видя бащата - белокос човек, но не много възрастен и явно богат. До него стоеше едно пиколо от хотела.

О, ето го и бащата, рече си Юри, и внезапно го заля гняв, който скоро се смени със странна апатия и неспособност да помръдне.

Колко добре поддържан бе този човек. Имаше гъста бяла коса и много скъпи дрехи. Той се приближи и хвана сина си за раменете, а Юри отстъпи назад. Пиколото също отиде да им помогне. Сложиха Андрю в леглото.

Той започна трескаво да търси Юри. Викаше името му.

- Тук съм, Андрю - рече момчето. - Няма да те изоставя. Не бива да се тревожиш. Но моля те, нека сега баща ти извика лекар. Моля те, Андрю. Послушай баща си.