Ан Райс - Лашър

- Да, «Хеслер» - потвърди мъжът с огромно облекчение и потъна в седалката. Очите му изведнъж се извъртяха нагоре, сякаш бе изгубил съзнание и щеше да умре всеки момент.

Но когато влязоха в познатото фоайе на хотела, където Юри често бе играл като дете, но не чак толкова често, че да бъде запомнен от надменните служители, които сега ги гледаха изпитателно, се оказа, че мъжът няма запазена стая, а само доста италиански лири и впечатляващ набор от международни кредитни карти. Младежът заговори с лекота на италиански, макар от време на време думите му да бяха прекъсвани от мъчителна кашлица, и обясни, че иска апартамент. Още се подпираше на рамото на Юри, но не сметна за необходимо да даде някакво обяснение за присъствието на момчето. Просто се подпираше на него така, сякаш, ако не беше той, не би могъл да стои на краката си.

Отпусна се в леглото и като че ли припадна, не продума много време. От него се носеше лека, топла и някак застояла миризма. Бавно отвори очи и после пак ги затвори.

Юри му поръча супа от румсървиса, хляб, масло и вино. Не знаеше какво още да направи за него. Мъжът просто лежеше и му се усмихваше, сякаш всичко в Юри го умиляваше. Юри познаваше това изражение. Майка му винаги го гледаше по този начин.

Влезе в банята да изпуши една цигара, за да не пречи на мъжа.

Когато супата дойде, Юри нахрани непознатия. Стаята беше хубава и топла. Той поднесе и вино до устните на мъжа. Някак си му беше приятно да вижда, че се храни. Той самият бе изпитвал ужасен глад в месеците, прекарани с циганите, ужасен глад, какъвто не бе познавал като малко дете.

Чак когато няколко капки вино паднаха по зле обръснатата брадичка на мъжа, Юри разбра, че той е частично парализиран. Мъжът се опитваше да вдигне дясната си ръка, но не можеше. Момчето чак сега осъзна, че в кафенето той се бе мъчил да пише с лявата ръка и пак с нея бе извадил парите от джоба си на рецепцията, затова и ги беше изпуснал. Ръката, с която се подпираше на рамото му, бе напълно безполезна, почти не можеше да я движи. Половината лице на мъжа също бе парализирано.

- Как да ви помогна? - попита Юри на италиански. - Да извикам ли лекар? Трябва да ви прегледа. Имате ли семейство, искате ли да им се обадя?

- Не, просто остани да поговорим - каза мъжът на италиански. - Не си отивай.

- Да поговорим ли? Но защо? Какво да ви кажа?

- Разкажи ми нещо - каза мъжът тихо. - Кажи ми кой си и откъде идваш. Как се казваш.

И Юри измисли някаква история. Този път беше индиец, син на махараджа. Майка му избягала с него, а после двамата били отвлечени от бандити в Париж. Току-що бил избягал от тях. Изрече всичко това бързо и лековато, почти безстрастно, и когато видя, че човекът се усмихва, дори леко се смее, започна да разкрасява историята си все повече и повече. Превърна я в почти фантастична, леко глуповата приказка, пълна с невъзможни обрати, само и само да задържи искрицата веселие в очите му.

Измислената майка на Юри притежавала уникално бижу. Огромен рубин, който махараджата искал да си върне. Но майка му го скрила в сейф в банка в Рим и когато бандитите я удушили и хвърлили тялото и? в Тибър, преди сетния си дъх тя изкрещяла на Юри никога да не им казва къде е рубинът. Тогава той скочил в един малък фиат и успял да се измъкне от мъчителите си. После, когато се добрал до рубина, открил нещо невероятно. Това не бил никакъв рубин, а малка кутийка с ключалка, в която било скрито малко мускалче с еликсир за вечно здраве и младост.

Юри млъкна внезапно. Имаше чувство, че потъва. Реши, че ще му прилошее. Но продължи, почти в паника, и каза: «Разбира се, вече беше твърде късно за майка ми; тя беше мъртва, а тялото и? бе хвърлено в Тибър. Но това мускалче може да спаси целия свят».

Сведе поглед. Мъжът се усмихваше, косата му беше сплъстена и влажна на челото и врата, ризата му бе мокра около яката, а връзката - разхлабена.

- А мен може ли да спаси? - попита той.

- О, да! - рече бързо Юри. - Само че…

- Само че онези бандити са го взели - каза мъжът.

- Да, те се промъкнаха зад мен в самата банка! Грабнаха го направо от ръцете ми. Аз изтичах при пазача, взех му пистолета и застрелях двама от тях. Но третият избяга със съкровището. А най-трагичното, най-ужасното, да, най-ужасното, е, че той дори не знае какво представлява то. Вероятно ще го продаде на някой амбулантен търговец. Той не знае! Махараджата не каза на тези лоши хора защо иска да върнат майка ми.

Юри пак замълча. Как можа да надрънка всичко това… течност, която дарявала вечна младост? А този млад мъж тук бе толкова болен, може би дори умираше, неспособен да помръдне дясната си ръка, въпреки че не спираше да се опитва. Как можа да му надрънка тези глупости? Сети се за майка си, мъртва на малкото легло в сръбското село, а после за циганите, които започнаха да идват и да му обясняват, че са му братовчеди и чичовци! Лъжци! Боже, каква мръсотия беше там, каква мръсотия.