Ан Райс - Лашър

Очите му бяха леко извити нагоре в ъгълчетата, а лицето му беше четвъртито и изглеждаше приятно заради вечната му усмивка. Минаваше за местен в много страни - от Индия до Мексико. Дори в Камбоджа и Тайланд не привличаше вниманието. Наистина имаше нещо азиатско в чертите му, може би дори в маниерите му. Шефовете му в Таламаска го наричаха «Невидимия».

Юри беше старши изследовател в Таламаска. Числеше се към този тайнствен орден на «психични детективи» още от дете. Въпреки че не притежаваше някакви особени психични сили, той работеше винаги успешно в случаите на екзорцизъм, с медиуми, ясновидци и магьосници навсякъде по света. Беше най-добрият в откриването на изчезнали хора, бе неуморен и акуратен в събирането на информации, истински шпионин в света на нормалните, даровит детектив. Юри обичаше Таламаска. Беше готов на всичко, на всякакви рискове в името на своя Орден.

Той рядко, почти никога, не задаваше въпроси относно назначенията си. Не се опитваше да проумее всички обстоятелства около случаите, с които се заемаше. Работеше само с Аарън Лайтнър или Дейвид Талбът - високопоставени членове на ордена. Доставяше му удоволствие, че те дори понякога се караха за него, толкова добре си вършеше работата.

Юри говореше гладко и спокойно. Владееше няколко езика почти без никакъв акцент. Беше научил английски, руски и италиански от майка си - и нейните мъже - още преди да навърши осем години.

Дете, което знае толкова езици, има голямо предимство не само в областта на лингвистиката, но и в областта на логиката и на образното мислене. Юри имаше жив ум и не бе потаен човек, въпреки че цял живот бе потискал вродената си бъбривост и и? даваше воля в много редки случаи.

От майка си бе наследил много - ума, красотата и може би известна доза вироглавство. Тя печелеше много добре от своите клиенти и бе много общителна, знаеше как да се държи със служителите в хотелите, където забавляваше своите мъже. Имаше и много приятелки, с които често бъбреше на чаша кафе или английски чай.

Нейните мъже никога не се държаха зле с Юри. Много от тях дори не го познаваха. Но онези, които се задържаха по-дълго, бяха добри с него, иначе майка му не би ги търпяла. Той растеше щастлив сред толкова доброта, в приятен безпорядък, в който всички го глезеха. Научи се да чете много рано, и то от списанията и вестниците, обичаше да скита из улиците.

Годините на горчивина и тишина започнаха, когато циганите го отведоха. Той никога не забрави, че тази банда крадци бяха негови кръвни роднини, негови братовчеди, които купуваха деца и ги водеха в Париж и Рим, за да станат джебчии. Те се добраха до него след смъртта на майка му, в родното и? място в Сърбия - мизерно селце, където тя се оттегли веднага щом разбра, че скоро ще умре.

След години Юри се опита да открие това малко селце и останалите си живи роднини, но не успя да измине този път назад, на север през Италия, до Сърбия. Спомените му от онези дни на скиталчество бяха осакатени от страданието - от спомена за ужасните мъки на майка му, бореща се за всеки дъх, и за онова чуждо място, в което бе сам-самичък.

Защо бе останал толкова дълго с циганите? Защо бе станал толкова добър джебчия, който танцуваше ловко около туристите и крадеше парите им, както го бяха научили? Какво не му беше наред, че бе сторил всичко това?

Този въпрос вероятно щеше да го тормози чак до смъртта му. Циганите го биеха, оставяха го да гладува, подиграваха му се, заплашваха го, на два пъти го залавяха при опити за бягство и накрая му казаха, че ще го убият, ако го направи отново. Но понякога бяха нежни, убедителни, пълни с обещания - да, така беше.

Когато стана на девет години обаче, Юри вече не можеше да бъде лъган. Майка му не беше глупачка дори като малко момиче. Нито един сводник не бе успял да я подчини. Нито един мъж не бе успял да я уплаши, макар че от време на време се влюбваше в някого… поне за известно време.

Баща си Юри не познаваше, но знаеше доста неща за него - беше американец от Лос Анджелис, богаташ. Преди Юри и майка му да напуснат Рим за последното им пътуване заедно, тя бе скрила в сейф в банката паспорта на баща му, малко пари, фотографии и красив японски часовник. Това бе всичко, което им беше останало от него. Той бе починал, когато Юри бе на две годинки.

Вече десетгодишен, той успя да се добере до тези стари съкровища.

Циганите го бяха принудили да краде няколко месеца в Париж, после във Венеция, Флоренция и чак когато дойде зимата, заминаха за Рим.