Ан Райс - Лашър

Не, студената вода не и? пречеше. Никога не и? бе пречила. Тя дори приглушаваше болката, ужасната остра болка. Мислиш ли, че животът ти си е струвал? Не зная. Тази болка не е съвсем необичайна, нали разбираш, да изпитваш подобна болка, такова страдание, не е нищо необичайно. Не знам дали си е струвал. Наистина, наистина не знам.

Пет

Сега майка и? беше нещастна. Не можеше да се освободи от тиксото, с което бяха вързани ръцете и?. Бореше се. Емалет тънеше в нещастие, докато слушаше плача на майка си. На майка и? и? призляваше от мръсното легло, в което лежеше; извърна глава и повърна. Светът на Емалет се разтърси.

Емалет страдаше за майка си. Само да знаеше, че тя е там, но тя не знаеше. Майка и? пищеше ли пищеше, но никой не идваше. Майка и? бе побесняла, започна да дърпа лепенките, но те не се скъсаха. Майка и? спа дълго, сънуваше странни сънища, а после се събуждаше и пищеше отново.

Когато майка и? гледаше към далечните прозорци, Емалет виждаше град с високи сгради и светлини. Чуваше онова, което майка и? чуваше - самолетите горе, колите долу - и виждаше облаците, а когато майка и? знаеше имената на тези неща, знаеше ги и Емалет. Майка и? проклинаше това място, проклинаше себе си, шепнеше молитви за мъртви хора. Баща и? бе казал на Емалет кои са тези хора и че те никога няма да помогнат на майка и?.

Отвъд е смъртта, каза баща и?. Той е бил с мъртвите и не иска да бъде с тях отново, докато не дойде времето за това. Смъртта ще дойде, но дотогава той и Емалет щяха да се размножават, докато не подчинят земята. Земята щеше да принадлежи на техните деца.

«Ще се появим отново в най-подходящия момент. Никога досега светът не е бил така готов за нас. В далечното минало оцеляването ни беше трудно, но не и сега. Сега ние сме кротките и ще наследим земята.»

Емалет се молеше баща и? да се върне. Баща и? щеше да освободи майка и? от леглото и майка и? щеше да спре да пищи. Баща и? обичаше майка и?. Беше и? казал: «Помни, че обичам майка ти. Ние имаме нужда от нея. Тя има мляко, а без млякото ти не можеш да пораснеш напълно».

Емалет искаше да излезе от това тъмно място, да изпъне крайниците си и да порасне, да ходи, да се усмихва и да бъде в прегръдките на баща си. Горката и? майка. Болеше я. Спеше все повече и повече.

В стаята беше самотно и тихо, когато майка и? спеше. Тя спеше все по-дълбоко и по-дълбоко. Емалет се страхуваше, че майка и? няма да се събуди. Превърташе се и посягаше да докосне границите на своя свят. Виждаше как светлината умира около нея. Отново потъна в здрач и сградите изгряха със светлините си. Скоро Емалет щеше да види светлината такава, каквото наистина беше, да я види ясно, така каза баща и?. А тя беше великолепна.

Мъртвите не познаваха светлината, така казваше баща и?. Мъртвите познаваха само хаоса.

Емалет отвори уста и се опита да оформи думи. Притисна се към покрива на своя свят. Отблъсна се и се превъртя в майка си. Майка и? спеше, уморена и гладна, сам-сама. Може би беше по-добре, че сега сънуваше и не се страхуваше. Бедната и? майка.

Шест

Юри трябваше да иде при Аарън Лайтнър, и толкова. Трябваше да напусне Таламаска веднага, без значение какви нареждания бе получил, и трябваше да открие Аарън в Ню Орлиънс, трябваше да разбере какво се е случило през последните няколко месеца, че да съсипе така неговия обичан приятел и ментор.

Щом колата излезе от портите на метрополията, Юри знаеше, че може би никога вече няма да бъде отново между тези стени. Таламаска не прощаваше на членовете, които проявяваха неподчинение. А той нямаше как да оправдае своята простъпка.

И все пак всичко около това заминаване беше толкова просто - потегляше объркан, сам в сивото утро и оставяше благословеното убежище близо до Лондон, където бе прекарал почти целия си живот.

Мислеше за това и за изненадващата липса на вътрешен конфликт или колебания. Наистина, опитваше се да подложи постъпката си на подобаващото за разумния човек съмнение, да осмисли действията си от морална и логическа гледна точка.

Но той бе взел решение. Или по-скоро взеха го вместо него, когато му наредиха да прекъсне всякакъв контакт с Аарън, когато му казаха, че досието на вещиците Мейфеър е засекретено. Че случаят е приключен.

Нещо лошо се бе случило с тези вещици, нещо лошо бе наранило и обезкуражило Аарън. Сега Юри отиваше при него. В известен смисъл това бе най-естественото нещо, което можеше да стори.

Юри беше сръбски циганин, висок, тъмнокож, с черни мигли и големи въгленовочерни очи. Косата му бе леко вълниста, но така късо подстригана, че това трудно се забелязваше. Строен и енергичен, той изглеждаше много слаб с небрежното яке, плетената блуза с якичка и намачкани панталони цвят каки.