Ан Райс - Лашър

Той се извърна, сякаш го заболя. Като че не търсеше съчувствието и?. Не му пукаше. За миг остана притихнал, взрян невиждащо към кухнята. Нещо в лицето му, в поведението му бе ужасно убедително.

- Джифорд - каза той. - Джифорд, кажи ми, какво виждаш в мен? Красив ли съм в твоите очи? - Обърна се. - Погледни ме.

Наведе се да я целуне, както птица каца на ръба на басейн, бързо, със стремителен плясък на крилата. Отново я заля онзи аромат, като животинска миризма, топъл като дъха на куче или аромата на птица, когато я извадиш от клетката. Устните му докоснаха нейните и тънките му пръсти се плъзнаха по врата и?, палците докоснаха челюстта и бузите и?, докато тя се опитваше да избяга дълбоко в себе си, сама, да се заключи, да се опази от болката. Заля я бързо, превъзходно усещане в слабините. Искаше да каже, че това няма да се случи, но бе хваната неподготвена. Осъзна, че той я държи изправена; пръстите му се плъзнаха нежно по врата и?; вероятно палците притискаха гърлото и?. Тя изтръпна, по гърба и? и по задната част на ръцете плъзна хлад. Господи, тя губеше съзнание. Припадаше.

- Не, не, скъпа, няма да те нараня. Джифорд, каква ще е моята победа без това?

Беше като песен. Джифорд почти чуваше ритъма и мелодията, начина, по който думите се изливаха от него в мрака. Той я целуна отново и отново, но палците му не се впиха в гърлото и?. Раменете и? изтръпнаха. Не знаеше къде са ръцете и?. После осъзна, че ги е сложила на гърдите му. Разбира се, не можеше да го отблъсне. Все пак той беше мъж, по-силен от нея, и нямаше смисъл да се опитва да го отблъсне. Обгърна я някакво невероятно усещане, като аромата. Разтърси я прекрасен спазъм, който почти я погълна, само че той обещаваше много такива спазми, а това означаваше пълно поражение.

- Да, отдай ми се - каза той със своята детска простота. - Ти си моя. Трябва да си моя.

Пусна я и сложи ръце на раменете и?, после я вдигна нежно. В следващия миг тя лежеше на студените плочки, очите и? бяха отворени. Усещаше и чуваше как той сваля вълнените и? чорапи. Зачуди се дали пуловерът и? не е твърде бодлив и груб. Какво ли е да прегръщаш човек, облечен с твърде дебел и бодлив пуловер? Опита се да каже нещо, но ароматът я замайваше, объркваше я. Косата му падна на лицето и?, беше копринено нежна.

- Няма да го направя - каза тя, но гласът и? звучеше съвсем далечен, без никакъв авторитет, напълно безсилно. - Махни се от мен, Лашър, махни се от мен. Чуваш ли. Стела каза на мама… - Но мисълта си отиде, просто изчезна. Един образ блесна в съзнанието и?, образ от миналото, на Деидре, тийнейджърката, нейната по-голяма братовчедка, качена високо на дъба, облегната назад, с притворени клепачи, ханшът и? е издаден напред под късата рокля на цветя, а в погледа и? се четат «лоши мисли», Дяволски докосвания, екстаз! А тя, Джифорд, стоеше под дървото и виждаше смътните очертания на мъжа, само проблясък, който бе с Деидре.

- Спаси ни от злото - прошепна тя.

През целия и? живот, през всичките четирийсет и шест години, само един мъж я бе докосвал така, или почти така - само един мъж бе разкъсвал дрехите и?, на шега или от непохватност, бе вкарвал пениса си в нея и бе целувал шията и?. А това сега бе човек от плът и кръв, не призрак, а от плът и кръв. Проникваше в нея. Господи, помогни ми.

- Ангел мой, моя скъпа пазителко… - Думите му отлитаха от нея. Тя не искаше това, но с ужас разбра, че не се съпротивляваше. Беше отвратително пасивна, объркана, опитваше се само да го хване, да го отблъсне за раменете, ръката и? се плъзгаше по гладкото му вълнено палто, а той проникваше в нея яростно, докато тя не усети, че достига екстаза, който я отнесе още по-близо до мрака, до тишината, до покоя.

Но не съвсем.

- Защо? Защо правиш това?

На глас ли го изрече? Сякаш се носеше в пространството, замаяна, изпълнена с мощни усещания, завладяна от аромата и от силните тласъци на члена му, които бяха така естествени, така съвършени, така приятни! Стори и? се, че всичко е свършило и тя се е обърнала настрани, но в следващия миг осъзна, че изобщо не е помръднала. Той отново проникваше в нея.

- Красива Джифорд - припяваше той. - Бъди моя невеста в долината, в кръга, моя невеста.

- Мисля, мисля, че ме нараняваш - каза тя. - О, господи! Майчице, помогни ми. Господи, някой да ми помогне.

Той запуши устата и? отново, докато още една струя семенна течност се изля в нея, изля се по пода под нея, а сладостното омайващо усещане я издигаше и мяташе от една страна на друга.

- Някой да ми помогне.

- Тук няма никого, скъпа. Това е тайната на вселената - каза той. - Това е моята тема, моят плач. Това е моето послание. Не е ли приятно? През целия си живот си повтаряла, че това не е важно…