Ан Райс - Лашър

Той седна на леглото, свил едното си коляно. Хвана ръката на мъжа и се загледа в лицето му. Брадата му бе пораснала и бе станала по-гъста, кафеникава, косата му миришеше на пот. Юри се опитваше да сдържи сълзите си.

Дали бащата нямаше да го обвини, че не е извикал лекар? Не знаеше. Бащата поговори с пиколото, после седна в едно кресло и просто се загледа в сина си. Не изглеждаше нито тъжен, нито кой знае колко разтревожен, беше просто леко обезпокоен. Имаше приятни сини очи, а ръцете му бяха с доста едри кокалчета и сини вени. Ръце на старец.

Андрю спа дълго. После отново помоли Юри да му разкаже някаква история за палата на махараджата. Момчето бе притеснено от присъствието на баща му, но някак си наложи да не му обръща внимание. Този човек умираше, а баща му не извика лекар! Нито настояваше за това. Що за баща беше тоя, че не се погрижи за сина си? Но щом Андрю иска да чуе отново историята му, добре.

Спомни си как навремето майка му бе прекарала доста дни с един много възрастен немец в хотел «Даниели». Когато една приятелка я попита как може да понася такъв старец, тя отговори: «Той е мил с мен и умира. Никога не бих го огорчила». Юри помнеше изражението на очите и? и щом най-сетне пристигнаха в онова мизерно селце и циганите и? казаха, че майка и? е вече покойница.

И така, Юри разказа всичко за махараджата, за слоновете му, за красивите седла от червено кадифе, обшито със злато. Разказа и за харема, в който неговата майка е била кралица. Разказа и за партията шах, която играли заедно цели пет години, без никой да победи. Играели на богато украсена маса под едно мангрово дърво. Разказа и за малките си братя и сестри. За домашния си любимец - тигър със златна верига.

Андрю се потеше ужасно. Юри отиде до банята да вземе кърпа, но в този миг болният отвори очи и започна да го вика. Момчето се върна бързо и попи потта от челото и лицето му. Бащата дори не помръдна. Какво, за бога, му ставаше на този човек!

Андрю се опита да докосне Юри с лявата си ръка, но като че вече не можеше да движи и нея. Момчето изпита внезапна паника. Хвана здраво ръката му и погали с нея лицето си. Мъжът се усмихна.

След около половин час болният заспа, а после умря. Юри го гледаше. Виждаше какво става. Гърдите на Андрю спряха да се надигат. Клепачите му се открехнаха леко. И това бе всичко.

Юри погледна бащата. Той седеше в креслото, приковал поглед в сина си. Юри не смееше да помръдне.

Най-после бащата се приближи до леглото и се вгледа в Андрю. Наведе се и го целуна по челото. Юри беше изумен. Първо не извика лекар, а сега го целува, рече си той с гняв. Усети как неговото собствено лице се сгърчва, знаеше, че всеки миг ще се разплаче, не можеше да се сдържи. И след секунда сълзите рукнаха.

Изтича в банята, издуха носа си с тоалетна хартия, потупа една цигара на опакото на дланта си, лапна я и я запали. Устните му още трепереха и той започна да дърпа бързо и жадно, а очите му се замъгляваха от сълзи.

В стаята се чуваше някакъв шум. Хора влизаха и излизаха. Юри се облегна на облицованата с плочки стена и започна да пуши цигара от цигара. Скоро спря да плаче. Изпи чаша вода и остана там, скръстил ръце. Мислеше си, че трябва да се измъкне някак оттук.

Нямаше да моли този мъж да го отърве от циганите. Нямаше да го моли за нищо. Само щеше да изчака всички да си тръгнат и после щеше да се измъкне. Ако някой го попиташе нещо, щеше да излъже. Нямаше проблем. Никакъв проблем. Може би дори щеше да напусне Рим.

- Не забравяй обаче за сейфа в банката - каза бащата.

Юри подскочи. Белокосият мъж стоеше на вратата. Зад него стаята изглеждаше празна. Бяха изнесли тялото на Андрю.

- Какво искате да кажете? - попита Юри на италиански. - За какво говорите?

- Майка ти е оставила нещо за теб - паспорта на баща ти и пари. Тя искаше да ги вземеш.

- Но аз нямам ключ.

- Ще идем в банката. Ще им обясним.

- Не искам нищо от теб! - кресна Юри. - Ще се оправя и сам. - Понечи да мине покрай мъжа, но той го хвана за рамото. Имаше твърде здрав захват за толкова стар човек.

- Юри, моля те. Андрю поиска да ти помогна.

- Ти го остави да умре. Що за баща си! Просто си седеше там и го гледаше как умира! - Юри го изблъска и хукна към вратата на стаята, но мъжът все пак успя да го хване през кръста.

- Аз не съм му баща, Юри - каза той, щом момчето се успокои малко. Мъжът също като че се посъвзе. Оправи реверите на палтото си и въздъхна дълбоко. Погледна благо Юри. - Ние принадлежим на една организация. В нея той ме смяташе за свой баща, но аз не съм му роден баща. Той дойде в Рим, за да умре. Сам пожела така. Аз просто изпълних волята му. Ако искаше още нещо от мен, щеше да ми каже. Но той пожела само да се погрижа за теб.