Ан Райс - Лашър

Но тяхното семе оцеляло през годините, останало в кръвта на хората и пак се появявали гиганти, родени знаещи, странни същества, които Бог бил дарил с умението да подражават, да пеят, но без способността да бъдат сериозни и стабилни.

- Но това не е вярно - възпротивих се аз. - Аз съм живото доказателство.

- Не - рече сестра ми. - Ти си просто добър последовател на свети Франциск, един бедняк и светец, защото си наивник и глупак. Такъв е бил и Франциск - Божи наивник, който скитал бос и проповядвал доброта, но не познавал истинския свят и карал последователите си да се отказват от притежанията си. Точно там ти беше мястото - в Италия, при францисканците. Ти имаш размътения ум на талтош, който ще пее, танцува и играе до края на дните си и ще ражда други, които също ще пеят, танцуват и играят…

- Аз съм се обрекъл на безбрачие и съм се отдал на Господ. Не знам нищо за тези неща. - Бях наранен толкова дълбоко, че тези думи сами излязоха от устата ми. - Аз не съм такова същество. Как смееш? - прошепнах накрая и сведох глава от унижение. - Франциск, помогни ми.

- И аз знам тази история - обяви холандецът, щом сестра ми му кимна. - Ние сме орден, наречен Таламаска. Знаем за талтошите и винаги сме знаели. Нашият основател ги е виждал с очите си навремето и най-голямата му мечта е била да събере мъжки и женски талтош, или пък талтош и вещица с достатъчно силна кръв, че да задържи семето му. Това е нашата цел от векове - да наблюдаваме и да чакаме, за да спасим талтош - да спасим мъжки и женски талтош в едно поколение, ако такива се появят! Ашлар, ние знаем къде има женска. Разбираш ли?

Видях, че това стресна сестра ми, тя го научаваше едва сега. Вгледа се в холандеца с подозрение, но той продължи бързо, както преди:

- Ти имаш ли душа, отче? - прошепна ми някак лукаво. - Имаш ли разум да разбереш какво означава това - истински женски талтош? И поколение от деца, които се раждат знаещи, способни да се изправят и да заговорят още от първия ден! Деца, които бързо могат да родят свои деца.

- Що за глупец си ти! - възкликнах аз. - Дошъл си като Дявола, който е изкушавал Исус в пустинята. Какво искаш да ми кажеш: «Ще те направя господар на света»?

- Да, това ти казвам! Подготвен съм да ти помогна, да възродя вида ти.

- И защо ще го правиш, щом ме смяташ за безмозъчно чудовище!

- Братко, иди с него - каза сестра ми. - Не зная дали има такава жена, никога не съм виждала женски талтош, но такива се раждат, истина е. Ако не заминеш, ще умреш тази нощ. Вече чу за малките хора. Знаеш ли какво представляват те?

Не отговорих. Исках да и? кажа, че не ме интересува.

- Те са отрочета на вещици, които не се успели да пораснат в талтоши и носят душите на прокълнатите.

- Прокълнатите са в ада - отвърнах аз.

- Знаеш, че не е така. Прокълнатите се връщат под различни форми. Мъртвите могат да бъдат безутешни, алчни и изпълнени с мъст. Малките хора танцуват и се сношават, привличат християни, мъже и жени, които може да са вещици, за да танцуват и развратничат с тях, с надеждата да смесят кръвта си, да намерят подобни и да се роди талтош. Това е вещерство, братко. Така е от незапомнени времена. Те отвличат пияни жени, които не знаят какво вършат, и се опитват да заченат с тях талтош. За това разказват старите истории за оргии в тази мрачна долина. Малките хора се опитват да създадат раса от гиганти, които ще прогонят останалите смъртни от Земята.

- Господ няма да позволи това да се случи - рекох кротко аз.

- Нито пък хората от долината! - каза холандецът. - Не разбираш ли? Те от векове наблюдават и чакат, и използват талтошите. Те искат да съберат женски и мъжки талтош, но единствено за собствените си жестоки ритуали!

- Не разбирам за какво говорите. Аз не съм такъв.

- В нашата къща в Амстердам има хиляди книги, от които ще научиш много за своя вид и за други необикновени създания; ние сме събирали това знание и сме чакали. Ако наистина не си наивник, трябва да дойдеш.

- А ти какъв си? - извиках аз. - Алхимик, който иска да създаде гигантски хомункулус.

Сестра ми положи глава на масата и заплака.

- Като дете слушах тези легенди - каза тя с горчивина и избърса сълзите си с дългите си пръсти. - Молех се никога да не се появи талтош. Никой мъж няма да ме докосне, за да не стана майка на такова същество! Ако такова дете се роди, да пази Бог, ще го удуша, преди да е засукало мляко от гърдите ми. Но ти, братко, вече си жив, изпил си млякото на вещицата и си порасъл висок. Беше изпратен надалеч, за да бъдеш спасен, а ето че се връщаш, за да изпълниш най-ужасните пророчества. Не разбираш ли? Вещиците сигурно вече разнасят вестта. Злите малки хора ще научат, че си тук. Протестантите са обградили долината. Чакат повод да връхлетят върху нас, чакат искрата, която ще разпали огъня им.