Ан Райс - Лашър

Навсякъде виждах прехласнати лица. Виждах милостта Божия в тях. Зърнах и една дребна, деформирана жена, която ме гледаше изпод тежкото си грубо наметало, зърнах блестящите и? очи и беззъбата усмивка. После тя изчезна, сякаш погълната от тълпата. Те са нещо обичайно, повтарях си аз. Те са от Дявола, затова Светлината на Христос трябва да изгрее и да ги прогони.

Затворих очи, събрах длани като за молитва и запях жаловития и красив химн за идването на Христос на земята:

«Ела, ела, Емануил

Спасителят на Израил,

що във скръбта си сам тъжи,

дорде се Божи Син яви.»

Много гласове подеха песента, заедно с меланхоличната мелодия на флейти и ритъма на тъпани.

«Ликувай!

Ликувай,

Емануил!

Той ще дойде,

Израил!»

Високо в кулата камбаната заби, но по-бързо, не като в часа на вещиците. Сега това бе ясен зов за вярващите от планината и по крайбрежието.

Неколцина извикаха, че протестантите ще чуят камбаната и ще ни избият, но повечето зовяха ревностно името ми: «Ашлар, свети Ашлар, отче Ашлар. Нашият светец се завърна».

- Нека този звън прогони демоните! - обявих аз. - Да прогони вещиците и злите духове от долината! Да прогони протестантите, защото те също ще го чуят.

Чуха се одобрителни възгласи.

После хиляди гласове се присъединиха към химна и аз се върнах в сакристията, за да облека тържествените одежди - Коледния филон и епитрахила в зелено и златно. Той не отстъпваше по нищо на онези, които бях виждал във Флоренция. Скоро вече бях готов - облечен в най-фин лен и златоткана роба. Останалите свещеници също започнаха да се приготвят, а послушниците хукнаха да донесат свещите за Процесията. Казаха ми, че отвсякъде прииждали вярващи.

- Отче - започнах аз молитвата си, - ако умра тази нощ, в твоите ръце ще поверя душата си.

Наближаваше полунощ, но още беше рано да излизам. Бях потънал в молитва и молех свети Франциск да ми даде сили и смелост. Щом вдигнах очи, видях сестра си на прага на сакристията - облечена с тъмнозелено наметало с качулка. Махна ми с бледата си ръка да я последвам в съседната стая, която беше облицована с дъбови дъски и изпълнена с лавици книги. Явно бе място за съвещания на свещениците или кабинет. Не бях виждал подобна. Познах някои от книгите - латински текстове, които бях чел, видях и статуя на свети Франциск, която изпълни сърцето ми с щастие, макар че в ума си го виждах много по-сияен и жив.

Душата ми беше в покой. Не исках да говоря със сестра си. Исках само да се моля, но миризмата и? ме правеше неспокоен.

Тя ме въведе в стаята, където няколко свещи горяха покрай стената. През прозорците с витраж се мержелееше само падащият сняг. В следващия миг аз с изумление видях човека от Амстердам - седеше до масата и ми направи знак да се присъединя към него. Беше свалил грозната си шапка и ме загледа с нетърпение, щом седнах срещу него.

От сестра ми се излъчваше силна изкусителна миризма и аз отново като че почувствах глад за нещо, неизвестно какво.

Бях облечен за Великата меса, затова седнах внимателно и скръстих ръце на масата.

- Какво искате? - попитах и после се обърнах към холандеца. - Да не си дошъл да се изповядаш или да приемеш причастие тази нощ?

- Искаме да се спасиш, трябва да избягаш - рече сестра ми.

- И да оставя тези добри хора и каузата? Ти си луда.

- Чуй ме, Ашлар - каза мъжът от Амстердам. - Отново ти предлагам помощта си. Мога да те изведа от долината тази нощ, тайно. Нека онези страхливи свещеници съберат кураж да отслужат месата.

- Къде ще ме отведеш? В някоя протестантска страна ли? Защо?

- Ашлар - обади се сестра ми, - легендите разказват, че преди римляните и пиктите да дойдат по тези земи, съществата от твоя вид са живели на остров. Живели са голи и диви като животни, раждали се знаещи, да, но след това не научавали нищо повече! Римляните се опитали да се кръстосат с тях, защото знаели, че ако могат да зачеват синове, които достигат зрелост до няколко часа, ще бъдат най-могъщи на земята. Но не можели да имат потомство от талтошите, освен веднъж на хиляди опити. Жените умирали от семето на талтошите, а женските талтоши пък увличали мъжете в безкрайна и безплодна съблазън. Затова било решено точи вид да бъде изличен от земята. Някои от тях обаче оцелели - в планините и на островите - защото се размножавали бързо като плъхове. Когато християнството достигнало до тези земи и ирландските монаси дошли в името на свети Патрик, Ашлар, водачът на талтошите, се преклонил пред Христа и обявил, че собственият му вид трябва да бъде изтребен, защото са същества без души! Това бил неговият довод! Той знаел, че ако тези подобни на деца невежи създания се докоснат до цивилизацията, ще се размножат така бързо, че никой няма да може да ги спре. Ашлар се обърнал срещу своите. Той вече бил християнин, бил на страната на Рим, бил верен на папа Григорий. Затова осъдил своя народ и се отвърнал от него. Хората ги изтребили ритуално, като жертвоприношение, по-жестоко от всяка езическа касапница, която светът познавал.