Ан Райс - Лашър

- За бога, дете - каза баща ми. - Та това е нашето единствено чудо. То се случва веднъж на стотици години.

Сестра ми се обърна, за да се вгледа в мен, но той я издърпа назад.

И двамата ме гледаха, гледах ги и аз - те бяха хора и много си приличаха.

- Чакайте - рекох така тихо, че може би прозвуча като приглушен вой. - Аз знам друго - всички сме родени равни пред Бога. Самата дума «талтош» не значи нищо. Аз съм от плът и кръв. Аз съм кръстен. Аз съм ръкоположен. Аз имам душа. Физическата уродливост не може да затвори небесата за мен. Важни са само делата! Съдбата ни не е предрешена, както смятат лутеранците и калвинистите.

- Никой тук не оспорва това, братко - каза Емалет.

- Тогава нека поведа хората. Нека чрез добри дела докажа, че наистина нося Бог в душата си. Аз не съм зъл, защото няма да сторя зло. Ако съм роден както казваш, а знам, че е така, може би това е имало някакво предназначение - вероятно целта е била да се съкруши мощта на ужасната ми майка, да сваля от трона сестра си и да възкача на него Мария Стюарт.

- Ти си роден знаещ. Ти си роден, за да се превърнеш в жертва на онези, които те държат като затворник. Такива са всички талтоши. «Намерете талтош, направете талтош» - изкрещя тя саркастично. - «Нека се роди, за да изгори в пламъците в угода на боговете! За да пада дъжд и житото да расте!»

- Това са стари приказки и те вече нямат значение - каза баща ми. - Господ Исус Христос е нашият Зелен Джак, а талтошът няма да бъде принесен в жертва, защото е светец. Светата Майка е нашата Холда12. Пияниците от селото надяват животински кожи и рога, но само за да изобразят яслите на Рождество, а не заради старите обичаи. Ние сме примирили старото с Истинния Бог. Ние сме в мир с цялата природа, защото превърнахме един талтош в свети Ашлар! Тук сме в безопасност и просперираме от хиляди години. Помисли за това, дъще, хиляди години! Малките хора се страхуват от нас и няма да посмеят да ни безпокоят. Ние им оставяме мляко през нощта, а те не смеят да пипнат нищо друго.

- Но с това се свършва - каза тя. - Отивай си, Ашлар, или ще дадеш на протестантите точно каквото искат. Те ще разпознаят миризмата ти. Върви, докато е време, върни се в Италия, където никой не знае какъв си.

- Аз имам душа, сестро. Повярвай ми. Аз мога да обединя хората и да спася всички.

Тя поклати глава и се обърна.

- А ти можеш ли? - изкрещя и? баща ми. - Можеш ли да постигнеш това с твоите заклинания, зли книги и отвратителни песнопения? Нашият свят загива, а ти какво ще сториш? Ашлар, чуй ме, ние сме само една малка долина - частица от тази страна - но сме издържали и ще издържим. Все пак целият свят се състои от такива малки селца, от групи хора, които се молят, работят и живеят заедно. Спаси ни, синко, моля те. Призови Бог да ти помогне. Няма значение какъв си ти, какви са майка ти и баща ти.

- Никой, протестант или католик, не може да докаже нищо против мен - рекох. - Сестро, ти ще им кажеш ли каквото знаеш?

- Те ще разберат.

Излязох от залата. Вече бях свещеник, не кротък францисканец, а мисионер. Знаех какво да сторя. Минах през двора, после по моста и надолу по заснежената пътека към църквата. Отнякъде до мен дойдоха хора с факли. Първо ме погледнаха с подозрение, но после се развълнуваха и започнаха да шепнат името ми: «Ашлар!». Аз им кимнах и разтворих ръце.

Пак видях едно от онези уродливи създания, облечено в черно и закачулено. Бягаше много бързо през полето към мен, а после хукна настрани. Другите също го видяха, приближиха се един към друг и си зашепнаха нещо, а после ме последваха надолу по пътя.

Виждах някакви хора да танцуват в полето - бяха с животински кожи и рогове на главата. Бяха започнали своята езическа Коледна веселба. Трябваше да събера процесия и да отведа всички при малкия Исус.

Щом стигнах до портите на града, там вече се бе събрало множество. Влязох в катедралата и им дадох знак да чакат. Отидох в сакристията, където седяха двама по-възрастни свещеници, които ме изгледаха страхливо.

- Дайте ми църковни одежди - рекох им. - Ще събера цялата долина. Ще ми трябва поне расо и стихар.

Те веднага се втурнаха да ми помогнат да се облека. Появиха се и няколко по-млади послушници, които също си сложиха расата и стихарите.

- Елате, отци - рекох аз на изплашените свещеници. - Вижте, момчетата са по-смели от вас. Колко е часът? Трябва да поведем Процесията. Месата ще се проведе точно в дванайсет! Протестанти, католици, езичници - не можем да спасим всички, нито да ги обединим, но тази нощ Исус ще се роди тук, както винаги! - Излязох от сакристията и тръгнах към тълпата. - Подгответе се за Коледната процесия - обявих. - Кой ще бъде Йосиф и кой Светата Майка. Има ли дете, което да положа в яслите, преди да започна месата пред Божия олтар? Нека тази нощ Светото семейство да бъде от плът и кръв. Ще сложите животински кожи и ще коленичите до яслите като вол, агне и магаре пред малкия Исус. Елате, вярващи. Вече е време.