Ан Райс - Лашър

Но всичко това продължи само миг и беше така тъмно, че не знаех дали да вярвам на очите си.

Хвърлих последен поглед към долината. Колко красива беше катедралата! Готическите и? кули изглеждаха по-величествени дори от тези на катедралите във Флоренция. Арките и? като че предизвикваха небесата, а прозорците и? бяха същински откровения.

Тази красота трябва да бъде спасена, помислих си и очите ми се напълниха със сълзи.

Тръгнах към замъка да науча истината.

В голямата зала гореше бурен огън, а около огнището се бяха събрали много хора с тъмни вълнени одежди.

Баща ми веднага се изправи от тежкия си резбован стол и нареди на всички да излязат.

Познах го на мига. Той беше много внушителен мъж - с широки рамене и доста приличаше на своя баща, но още не бе остарял толкова. Косата му бе осеяна със сиви кичури, но беше гъста и лъскава, а дълбоко поставените му очи бяха изпълнени с обич.

- Ашлар! - извика той. - Благодаря ти, Боже, той се върна! - Прегърна ме и аз си спомних мига, когато го видях за първи път и той ме бе погледнал със същата обич. Сърцето ми трепна.

- Седни до огъня и ме чуй - каза той.

Елизабет, ужасната дъщеря на вещицата Болейн, се бе възкачила на трона на Англия, но не тя бе най-голямата заплаха за нас, а Джон Нокс - бесният презвитерианец, който се бе върнал от изгнанието си и бе повел народа на бунт срещу истинската вяра.

- Не зная каква лудост е обзела тези хора, че разрушават статуи на Светата Майка и изгарят свещените книги - въздъхна баща ми. - Та ние не сме идолопоклонници! Слава богу, че имаме своя Ашлар, който се върна да ни спаси.

Аз потреперих и отвърнах:

- Татко, ние не сме идолопоклонници и аз не съм идол, аз съм само Божи човек. Какво мога да сторя, за да спра тази война? В Италия чух за ужасите, които се вършат тук, но аз не съм чудотворец.

- Та ти си нашата съдба! Ние сме католици и имаме нужда от водач, за да отстояваме вярата си. Протестантите и англичаните всеки миг могат да наберат кураж да атакуват прохода. Казаха, че ако посмеем да направим среднощна меса в катедралата, ще нахлуят в града. Ние имаме овце и жито. Ако издържим тази нощ и дванайсетте дни на Коледа, те може да видят в това Божия промисъл и да се оттеглят. Тази вечер ти трябва да поведеш процесията, Ашлар, трябва да запееш латинските химни. Трябва да положиш Младенеца в яслата между Светата Дева и свети Йосиф. Бъди нашият водач, защото това е твоето призвание. Обърни се към небесата от наше име и измоли милост от Бог за душите ни, както само един свещеник може да го стори!

Разбира се, аз бях наясно, че протестантите отхвърлят точно тази догма - че ние, свещениците, имаме особена, мистична връзка с Бог и можем да общуваме с него за разлика от обикновените хора.

- Татко, мога да сторя това, както ще го стори всеки свещеник - отвърнах. - Но какво ще стане, ако наистина издържим дванайсет дни? Защо смяташ, че те ще се оттеглят? Защо мислиш, че няма да ни връхлетят в мига, в който запасите ни свършат?

- Коледа е обект на тяхната омраза, Ашлар. По това време се провеждат най-пищните католически церемонии. Това е времето на разкошните църковни одежди, на благовонията и свещите, на нашата най-голяма меса. Сега старите суеверия отново обземат шотландците. В езически времена това е било времето на вещиците, когато са излизали духовете на безутешните мъртъвци. Онези извън долината казват, че приютяваме вещици и самите ние, кланът на Донелайт, носим вещерството в кръвта си. Казват, че долината ни е изпълнена с малки хора, които носят в себе си душите на безутешни мъртъвци! Папизъм и вещерство - това са главните обвинения на онези, които са готови да се борят до смърт за правото да твърдят, че Исус не е хляб и вино, че да се молим на Божията Майка е грях!

- Разбирам - рекох аз и потреперих. Нима малките хора носеха в себе си душите на безутешни мъртъвци?

- Те наричат нашия светец идол и ни обвиняват, че се кланяме на Дявола! Нашият Исус е Живият Исус.

- А аз трябва да вдъхна сила на хората… - промърморих. - Но това не значи, че трябва да проливам кръв, нали?

- Само проповядвай в името на Сина Божи - каза баща ми. - Обедини хората и накарай недоволните да замлъкнат! Защото и сред нас има пуритани, които са готови да обърнат нещата, някои дори твърдят, че тук наистина има вещици, които трябва да бъдат изгорени, за да надделеем в борбата. Сложи край на това брожение. Призови всички в името на свети Ашлар. Отслужи Среднощната меса.

- Разбирам - рекох, - а ти ще им кажеш, че аз съм светецът, слязъл от витража.