Ан Райс - Лашър

Думите ме поразяваха така, както ме поразяваха музиката, красотата, удивлението или страхът. Знаех. Помнех. Разбирах. За миг се потопих в мъката на тази стара история. Кралица Ана бе обвинена, че е омагьосала Негово Величество и е родила уродливо дете в кралското ложе. Хенри, който изгаряше от желание да докаже, че не той е бащата на урода, я обвини в изневяра и изпрати петима мъже - известни развратници - да отъпчат пътя и? към дръвника.

- Но баща на детето не е някой от тях - каза сестра ми, - а нашият баща. Заради него аз съм вещица, а ти - талтош! Вещиците в долината знаят това. Малките хора - също, тези чудовища, прокудени от хълмовете. Те мечтаят за деня, когато в леглото ми ще легне мъж, който носи семето, и от утробата ми ще се роди талтош.

Тя се приближи до мен, гледаше ме право в очите, гласът и? бе остър и раздираше слуха ми. Аз понечих да запуша уши, но тя хвана ръцете ми и каза:

- И тогава те ще получат своя демон без душа, своята жертва. За да го измъчват така, както не са били измъчвани никой мъж и никоя жена! О, да, ти долавяш миризмата ми и аз долавям твоята. Аз съм вещица, а ти си демон. Ние се познаваме. Именно затова приех обет за целомъдрие, както направи Елизабет. Няма да родя чудовище. Но в долината има и други, вещици или не, които могат да доловят миризмата на Силния, аромата на злото, който вече се носи из въздуха от мига на твоето пристигане. Скоро малките хора ще узнаят.

Спомних си дребните същества, които бях видял за миг до портите на замъка. В този миг сестра ми като че се сепна от нещо и се огледа тревожно - откъм мрака на стълбището се понесе тих, отекващ смях.

Баща ми пристъпи напред.

- Ашлар, моля те, не слушай сестра си, моля те в името на Бога и на Неговия син. Тя е вещица и те мрази, защото си талтош и си се родил знаещ, а тя не е. Мрази те, защото тя бе скимтящо бебе, като всички останали. Вероятно може сама да роди подобно чудо, или пък не може. Никой не знае. Малките хора са жалки и лесно могат да бъдат усмирени; те са стари, обикновени чудовища, които живеят в планините и в долините на Ирландия и Шотландия от незапомнени времена. Ще си останат тук дори когато човечеството изчезне. Те нямат значение.

- Но какво е талтош, татко? - попитах аз. - И той ли е старо и обикновено чудовище? Откъде идва?

Той наведе глава и ми направи знак да слушам внимателно:

- В древни времена, когато сме били воини и сме се събирали при големите камъни, ние сме защитавали долината от римляните, от датчаните, от хората от Севера и от англичаните.

- Да - извика сестра ми, - но сме я защитавали и от талтошите, когато те са напуснали острова си и са потърси ли тук убежище от армиите на римляните!

Баща ми и? обърна гръб и ме хвана за раменете.

- Сега защитаваме долината от собствените си сънародници - рече той - в името на нашата католическа кралица, на нашата владетелка и в името на нашата вяра. Мери Стюарт, кралицата на Шотландия, е единствената ни надежда. Трябва да забравим тези приказки за магия и вещерство. Твоята цел е да възкачиш Мери Шотландска на трона на Англия! Ти ще унищожиш Джон Нокс и неговите сподвижници. Шотландия няма да падне отново под ботуша на пуританите или англичаните!

- Той не отговори на въпроса ти, братко - извика Емалет.

- Сестро - казах тихо, - какво искаш от мен?

- Напусни долината - рече тя. - Бягай, за да спасиш живота си и нас самите, преди вещиците да са разбрали, че си тук, преди малките хора да са те усетили! Бягай, защото те ще доведат протестантите в града! Ти, братко, си живото доказателство за техните твърдения. Ти си дете на вещица, уродливо чудовище! Ако събудиш старите ритуали, протестантите ще излязат прави. Ти можеш да заблудиш хората около себе си, но няма да спечелиш битка в името на Бога. Ти си обречен.

- Защо? - извиках аз. - Защо да не спечеля?!

- Това са само лъжи - намеси се баща ми. - Най-старите лъжи в тази част на света. Свети Ашлар победи. Свети Ашлар беше талтош, но построи тази катедрала в името на Господ! Там, където неговата съпруга, езическата кралица, бе изгорена заради старата вяра, изби свещен извор, в който той кръсти всички в тази долина. Свети Ашлар унищожи другите талтоши! Той ги унищожи до крак, за да могат хората да властват над тази земя в името на Господ. Цялата християнска църква е изградена върху един талтош! Щом това е вещерство, значи и Христовата църква е вещерство. Те са едно и също нещо.

- Да, той ги е унищожил - извика Емалет. - В името на нов бог на мястото на стария! Той е повел гонение срещу своите, за да се спаси от тях. Той се е водил от страх, омраза и отвращение. Избил е своя род, за да спаси себе си! Пожертвал е дори жена си. Ето какъв е вашият велик светец. Чудовище, което е заблудило всички, за да може да стане водач, да се покрие със слава и да не умре заедно с другите от вида си.