Ан Райс - Лашър

Миризмата и? ме замайваше и щом тя пристъпи към мен, като че порасна и се разхубави в очите ми, стана елегантна, с дълги крайници и бели пръсти, които посегнаха да погалят лицето ми. Истинска жена от моя вид.

- Не, Ашлар! - изкрещя сестра ми, а аз видях как юмрукът на баща ми се стрелва и тя падна на пода.

Жената пред мен бе прекрасна, златната и? коса растеше пред очите ми, стелеше се по голия и? гръб и между гърдите. Тя я отхвърли назад и разкри голотата си, притисна гърдите си, после плъзна ръце надолу и отвори скритите си влажни срамни устни между краката. Аз бях обезумял, овладян от страстта и от музиката, от омагьосващата красавица. Изправиха ме до масата, тя легна пред мен, а аз отгоре и?.

- Талтош, талтош, талтош! Направи талтош!

Тъпаните биеха още по-силно, сякаш силата на звука им не знаеше граници. Гайдите се смесиха в един общ вой. А под мен, сред златните косми между краката и?, срамните и? устни ми се усмихваха така, сякаш можеха дори да проговорят! Бяха влажни, нежни и лъскави от женската мъзга. Исках я, подушвах я, имах нужда от нея. Трябваше да го направя.

Извадих члена си и го вкарах в тясната цепнатина.

Изпитах същия екстаз, както когато сучех от майка си. Чувах пак онези проститутки от Флоренция, звъна на смеха им, докосването до пълните им гърди, потайните места под полите им. Потъвах все повече в насладата и дори закрещях от удоволствие, но то не свършваше - продължаваше отново и отново. Помислих си: «Какъв глупак съм бил да се лишавам цял живот от това!».

Масата под нас проскърцваше от тласъците ми. Купите бяха изпопадали на пода, топлината на огъня ни поглъщаше, бях плувнал в пот.

А под мен - на твърдата маса, сред разлятото вино и парчетата месо, върху разкъсаната ленена покривка - вече не лежеше красивата жена с блестяща червеникава коса, а дребна гърбава вещица с отвратителна усмивка.

«Господи, рекох си, не ме интересува, не ме интересува!» Крещях от удоволствие. То ме поглъщаше отново и отново, докато в ума ми не остана нищо, абсолютно нищо.

Напълно замаян, осъзнах, че съм се отдръпнал от жената, а тя се присвива на масата пред мен, сякаш нещо излизаше от утробата и?, където бях посял семето си.

- Не, не искам да гледам това! Спрете го! - изкрещях аз. - Господи, прости ми! - Но цялата зала звънтеше от смях, див, безумен смях, който се примесваше с тътена на тъпаните и воя на гайдите в оглушителна какофония. Запуших уши с ръце, защото не издържах повече. Започнах да вия като животно, но не чувах гласа си.

Между краката на вещицата се появяваше нов талтош - първо се подадоха дългите хлъзгави ръце, които се удължаваха пред очите ми - пръстите ставаха по-дълги, още докато се плъзгаха по масата. Накрая излезе и главата - тясна и влажна. Докато майката пищеше от болка, то се роди - роди се знаещо, изтласкваше се от утробата и? и ме гледаше с очи, в които се четеше разум! Хлъзна се навън и започна да расте - очите му блестяха, устата зееше отворена, безупречната му кожа искреше като на човешко бебе. То падна върху майка си и започна да суче - първо от едната, а после от другата гърда. Накрая се изправи пред тълпата, която крещеше и виеше ликуващо: «Талтош, талтош! Направи още един. Направи жена, направи талтош, преди да е изгряло слънцето!».

- Не, не, спрете! - изкрещях аз, защото това новородено създание, това безумно дете, този странен олюляващ се гигант, бе легнал върху жената и я обладаваше така, както аз го бях сторил преди това.

След малко доведоха още една вещица и я положиха пред мен, накараха ме да се наведа над нея и членът ми веднага се събуди.

Къде бяха моите светци?

Хората в залата започнаха да тропат и да пеят нещо под съпровода на тъпаните. Гласовете им се сляха в нисък и безкраен вой.

Когато се отдръпнах, очите ми се извъртяха нагоре и вече не можех да виждам нищо. Някой плисна вино в лицето ми, а от новата жена се раждаше дете и хората отново закрещяха:

«Талтош, талтош, талтош!» А накрая: «Женски е! Вече имаме мъж и жена!».

Всички като че обезумяха от радост. Отново се хванаха за ръце и затанцуваха лудо в кръгове, търчаха по стълбите само за да скочат оттам. Видях лицето на господаря, беше изкривено от гняв и ужас. Той клатеше трескаво глава и ми крещеше нещо, но думите му не се чуваха.

- Да се раждат до сутринта! - пищяха хората. - После ще ги изгорим!

Едва успях да се изправя на колене. Видях ги как отвеждат първородното - момчето, което сега беше високо колкото мен, и го хвърлят в огнището.

- Спрете, спрете, в името на Бог! - изкрещях аз, но никой не ме чуваше. Сам не можех да се чуя. Не чувах дори и писъците на момчето в огъня, въпреки че виждах как агонията разкривява гладкото му лице. Сведох глава в отчаяние и занареждах: «Господи, помогни ни. Това е вещерство. Спри ги, Боже, помогни ни, те ни размножават, за да ни пожертват, ние сме техните жертвени агнета. Господи, моля те, нека това спре, нека това спре!».