Ан Райс - Лашър

Лашър като че ли бе успокоен, почти ведър. Скоро обаче сълзите му потекоха отново. «Той ги рони, сякаш са бижута, кичи се с тях», помисли си Майкъл и потрепери, като да се отърси от омайващата красота на това създание, от тихия му равен глас.

- Аз съм във вашите ръце, господа - каза Лашър спокойно и се вгледа в Ерих Столов. - Ще дойда с вас след всички тези векове, за да потърся помощ. Предложихте ми я навремето; казахте ми каква е целта ви, но аз не ви повярвах. Сега отново съм преследван и съм в опасност.

Столов погледна плахо към Аарън и Майкъл. Норган пък гледаше него като че в очакване на някакъв знак.

- Правилно си решил, така е най-добре - рече Столов. - Готови сме да те отведем в Амстердам. Затова сме тук.

- О, не, няма да го отведете - обади се тихо Майкъл.

- Майкъл, какво искаш от нас? - попита Столов. - Нима мислиш, че ще стоим и ще гледаме как убиваш това създание?

- Майкъл, ти чу моята история - каза Лашър тъжно и избърса сълзите си като дете.

- Не се притеснявай, няма да те нарани - увери го Столов и пак се обърна към Майкъл. - Взимаме го с нас. Ще го отведем на място, където не можеш да го нараниш, нито ти, нито някоя от вашите жени. Никой не бива да разбира, че той е бил тук…

- Чакай - обади се Лашър. - Майкъл, ти ме изслуша - продължи с печален, сърцераздирателен глас. Наведе се напред, а очите му гледаха умоляващо. Сега повече отвсякога приличаше на Дюреровия Исус. - Майкъл, не можеш да ме нараниш. Не можеш да ме убиеш! Аз ли съм виновен за това, което съм? Погледни в очите ми, не можеш да го сториш.

- Ти си все същият, нали? - прошепна Майкъл.

Аарън го стисна бързо за рамото и рече:

- Няма да има никакви убийства. Ще го вземем с нас. Отиваме в Амстердам. Ще тръгна с Ерих и Норган, за да съм сигурен, че ще го отведат право в метрополията…

- Не, няма да стане - рече твърдо Майкъл.

- Майкъл - обади се Столов, - тази мистерия е твърде голяма, за да и? бъде сложен край просто така, от един човек.

- Не, не е чак толкова голяма.

- Но ние още не знаем всичко - настоя Аарън. - Господи! Не осъзнаваш ли какво означава това? Майкъл, моля те, вразуми се…

- Напротив, осъзнавам много добре - отвърна Майкъл. - Роуан също. Тази мистерия е проклятие. - Обърна се към Столов. - Това е била целта ви от самото начало, нали? Не да наблюдавате, да чакате и да събирате познание, а точно онова, което холандецът е казал на Лашър - да чифтосате талтоши, да съберете женска и мъжки, за да ги размножите отново.

Ерих поклати глава.

- Няма да позволим никой да пострада и най-вече той. Искаме само да го изучим, да го изследваме.

- Лъжеш! - рече Майкъл. - Всички лъжете, ти също, Аарън. Той най-сетне успя да те омая.

- Майкъл, погледни ме - прошепна Лашър. - За да отнемеш човешки живот се изисква сериозно основание. Но да отнемеш моя живот? Ти луд ли си, та нали ще ме запратиш отново в мрака, без да ме опознаете, ще развалиш чудото! О, не, ти няма да сториш подобно нещо. Не си толкова безразсъден, толкова жесток.

- Защо ме убеждаваш? - попита Майкъл. - Не разчиташ ли на тези мъже да те опазят?

- Ти си мой баща. Помогни ми. Ела с нас в Амстердам. - После се обърна към Столов. - Вие имате жената, нали? Женски талтош. Аз не успях да намеря такава, въпреки че опитах. Но вие имате, нали?

Столов не каза нищо. Отговори му Аарън:

- Не, Лашър, нямаме женски талтош, това са измислици. Нямаше нищо подобно, но ще ти дадем подслон, не разбираш ли? Ще ти осигурим усамотение, където ще можеш да разговаряш с нас и да запишеш своята история. Ще ти помагаме с каквото можем.

Лашър му се усмихна и пак се обърна към Столов. Избърса небрежно сълзите си с дългата си красива ръка. Майкъл не откъсваше очи от него и каза на Лайтнър:

- Аарън, те убиха доктор Ларкин и доктор Фланаган в Сан Франциско. Ще прегазят всяко препятствие. Те искат талтоша, искали са го още преди петстотин години, както е казал холандецът на Ашлар! Ти беше тяхно неволно оръдие, те измамиха дори и мен. Знаеше това, когато влезе в тази стая.

- Не мога да повярвам, не мога. Столов, кажи нещо - настоя Аарън. - Норган, извикай Юри. Той е с Мона в нейната къща. Извикай го.

Норган не помръдна, но Столов се изправи бавно и каза:

- Майкъл, това ще е трудно за теб. Ти искаш отмъщение, разбирам.

- Няма да го отведеш, приятелю - рече спокойно Майкъл. - Дори не се опитвай.

- Спокойно, Столов. Нека изчакаме Юри - обади се Аарън.

- Защо, за да имате подкрепление срещу мен? Нима забрави поемата, която ти дадох.

- Каква поема? - попита Лашър с любопитство. - Ти знаеш поема? Ще ми я кажеш ли? Обичам стихове. Обичам да ги слушам. Роуан ги казваше много хубаво.