Ан Райс - Лашър

- Вижте, това същество проникна в света на Коледа. Не го направихме ние с Роуан. Ние просто създадохме зародиш и онзи демон го отне от Божиите ръце. Бебето не растеше безконтролно в утробата на Роуан. Тя не пометна. Не и преди онова създание да се всели в нея.

Божиите ръце. Странно бе да използва тази дума. Божии. Но колкото по-дълго стоеше в тази къща, колкото по-дълго стоеше в Ню Орлиънс - всъщност нямаше причина да смята, че няма да остане тук завинаги - толкова по-естествена му се струваше идеята за Бог.

Така или иначе изследванията продължаваха. Екип от наети от семейството лекари работеше денонощно, за да разбули мистерията, работеха дори и сега…

С тях обаче нямаше да се случи нищо лошо. Само Райън и Лорън знаеха къде се намират, имената им и лабораторията, в която работеха. Този път Таламаска нямаше да разбере, защото Аарън вече не вярваше на ордена и дори го подозираше в най-лошите грехове.

- Аарън, успокой се - каза му Майкъл по-рано този следобед. - Може и Лашър да е убил онези лекари, разбери го. Вероятно той е убил всички, които са имали някакво доказателство.

- Но той е един, Майкъл. Не може да бъде на две места едновременно. Моля те, повярвай ми, аз съм от хората, които не правят прибързани заключения, особено по отношение на организацията, към която съм бил лоялен през целия си живот.

Майкъл не настоя. Само че тази идея не му харесваше, даже изобщо не му харесваше. От друга страна, имаше нещо, което трябваше да сподели с Аарън! Само да останеха за малко насаме, но това като че бе невъзможно. Когато Аарън се бе отбил тази сутрин, Юри, онова циганче, беше с пет, както и неуморимият Райън със своя клонинг - Пиърс.

Майкъл си погледна часовника. Беше десет и половина. Първата брачна нощ на Аарън. Зачуди се дали е уместно да му се обади. Разбира се, те нямаше да имат меден месец. Как иначе? Но все пак се бяха оженили днес, вече бяха законни съпруг и съпруга, а цялото семейство бе щастливо. Майкъл чу достатъчно от братовчедите, отбили се през деня, за да е сигурен в това.

Е, ще трябва да напише бележка на Аарън. Не биваше да забравя. Ще помни всичко, ще бъде готов и няма да се оставя умората да го застигне и обърка. Не и този път.

Обърна се и отвори тихо горното чекмедже на шкафа. Големият пистолет беше истинска красота. Много му се искаше да може да иде на някое стрелбище и да постреля. Мона каза, че и тя обича да го прави. Двете с Джифорд ходели в Гретна, на някакво много забавно място, където можеш да стреляш с тапи в ушите и защитни очила по картонени мишени.

Да, пистолетът, до него имаше бележник, който сам бе оставил там преди няколко седмици. И черна химикалка с остър връх. Идеално.

Извади бележника и химикалката от чекмеджето.

«Скъпи Аарън,

Някой ще трябва да ти донесе тази бележка, защото няма да имам възможност да се виждам с теб известно време. Все още мисля, че не си прав по отношение на «Т». Те не могат да сторят подобно нещо. Просто не могат. Но има и още едно мнение по въпроса, което трябва да знаеш.

Това е поемата, която Жулиен изрецитира пред мен. Казала му я е Древната Евелин преди повече от седемдесет години. Не мога да изляза, за да попитам Евелин дали я помни. Пък и тя вече не говори смислено, така разбрах. Може би ти ще успееш да я попиташ. Ето как съм я запомнил:

Ще дойде времето на някой много зъл,

ще дойде времето на някой тъй добър.

И вещицата между тях ще се преобрази,

за да отвори портата широко.

Ще има болка и страдание, дорде се спъват,

кръв и страх, дорде се учат.

Страдание ще сполети тоз Рай цъфтящ,

проклятие за всички що тъгуват.

Пазете се от наблюдателите в този час,

а лекарите прогонете надалече,

учените само ще подхранят злото,

учените ще го възвисят високо.

Нека демонът разкаже своята история,

оставете го мощта на ангелите да събуди,

призовете мъртвите като свидетели,

обърнете в бягство алхимиците.

Посечете всяка нечовешка плът

с груби и жестоки инструменти.

Така, умирайки на мъдростта на прага,

душите изтерзани ще потърсят светлината.

Погубете бебетата, що не са деца,

към чистокръвните бъдете безпощадни.

Иначе не ще настъпи нова пролет в Рая,

иначе не ще царува повече родът ни.»

Прочете го отново. Ужасен почерк. Доста си го развалил, момче. Но все пак се четеше и той огради думите «учени», «лекари», «наблюдатели».

Написа:

«Жулиен също беше изпълнен с подозрения. Имало е инцидент в една църква в Париж, който не е описан в твоето досие.»