Ан Райс - Лашър

- Не чак толкова - отвърна Майкъл. - Сега искам да се върна в стаята. Не мога да я оставя за дълго.

- Но все пак ще ти се наложи да поспиш.

- Аз спя, синко, спя на стола. Добре съм. Спя по-добре, отколкото когато взимах онези лекарства. Спя и държа ръката и?.

И се опитвам да не мисля защо, по дяволите, ме изостави. Защо ме прогони в нощта преди Коледа? Защо не ми повярва? А ти, Аарън, защо не наруши законите на Таламаска и не дойде тук? Не, това не е честно. Нали Аарън ми обясни ситуацията - получил е заповеди да стои настрани. Колко виновен, колко жалък се чувстваше заради това.

«Седях си в Оук Хейвън и само те засипвах с извинения. Позволих ти да се върнеш сам в къщата. Трябваше да разчитам на собствената си съвест. Господи, това е все същата стара дилема.» Безграничната лоялност на Аарън към Таламаска сега бе поставена под съмнение. Слава богу, че обичаше Беатрис, както и тя него. Какво би станало иначе с човек, отлъчен от ордена? По дяволите, красивият циганин с катраненочерните очи и златната кожа бе още млад.

Майкъл затвори очи.

Знаеше, че сестрата отново наглася системите. Чуваше я, чуваше тихото пиукане на електрониката. Как мразеше тези машини, които бяха навсякъде около него в кардиологичното отделение.

А сега Роуан бе оставена на тяхната милост. Тя, която бе превела толкова много хора през медицинско-техническата долина на сълзите.

Каквото и да се беше случило, тя бе страдала неописуемо, а той бе дал своята клетва. Когато намереха онова същество, щеше да го убие. Никой нямаше да го спре. Ще го убие. Няма да се поколебае нито заради закона, нито заради религията, или пък заради някакъв морал. Той ще го убие. Това поиска от него Жулиен. «Ще имаш още един шанс.»

Веднага щом може да се отдели от леглото и?, щом се увери, че е стабилна, ще тръгне да го търси.

Това създание не бе успяло да се чифтоса с дъщерите си… вещиците Мейфеър. Бе избрало онези, които притежават допълнителни хромозоми, но те не можаха да родят децата му. Как точно разпознаваше своите невести - по миризмата вероятно, или по нещо друго, което останалите не можеха да видят? У Джифорд, Алисия, Едит и двете братовчедки от Хюстън бяха открити значителни отклонения от нормалното.

Дали сега щеше да започне да се чифтосва безразборно? Кой знае.

Майкъл се страхуваше да не дойдат още новини за втора вълна от необясними смъртни случаи. Непознато заболяване се проявява внезапно. Жени в моргите на Далас, Оклахома Сити или Ню Йорк. Представи си само, това високо, синеоко създание всъщност носи смърт с прегръдките си. Защото без никакво изключение неговото смъртоносно семе бе принудило всички тези жени да овулират на мига, за да може яйцеклетката да бъде оплодена и ембрионът да започне да се развива със стремително темпо.

Това беше станало ясно от изследванията на лекарите. Знаеше се и че той, Майкъл, носи допълнителните хромозоми, които обаче не са активни. Както и Мона, в нея също бяха неактивни. И Пейдж Мейфеър от Ню Йорк, както и Древната Евелин и дори Джералд, и Райън.

Семейството понасяше това относително добре. Сега се говореше най-вече дали Кланси и Пиърс трябва да се женят, тъй като и двамата имаха допълнителния набор хромозоми.

А какво щеше да прави с Мона? Дали щеше да посмее да я докосне отново? И двамата носеха тази мутация, но до колко значима бе тя? Доколко тя обуславяше раждането на Лашър? Дали всичко не бе причинено от неговия дух, който се бе промъкнал в бебето и бе превзел тялото му? Така или иначе, какво право имаше изобщо да докосва Мона? Това беше минало. Превърна се в минало в мига, в който видя Роуан на носилката. Минало, минало, минало. Беше получил достатъчно наслади в живота. Сега можеше да остане в това кресло завинаги само за да бъде с нея.

И все пак съществуваха основателни аргументи, които позволяваха да бъдат игнорирани генетичните анализи. Според лекарите. Поне в случая на Кланси и Пиърс трябвало да се доверят на «природата». Защото сестрите на Пиърс не носеха в себе си това продължение на двойната спирала, те имаха допълнителни гени, но не било същото. Райън и Джифорд също имали допълнителните гени, но ето че не бяха родили чудовище. Майкъл също бе имал любовници. Да, и ако преди години приятелката му не бе решила да направи аборт, той сигурно щял да има нормално дете.

Съдебно-медицинският анализ на гените на Деидре също показа, че тя няма допълнителни хромозоми, и все пак бе родила дете, което ги носеше. Но пък дали онези, които ги имаха, не си търсеха белята?