Ан Райс - Лашър

Сгъна листа и го прибра в джоба си. Можеше да го повери единствено на Пиърс или на Джералд. Все някой от тях щеше да се появи преди полунощ. Или може би Хамилтън, който бе отишъл да поспи. Хамилтън не беше никак лошо момче.

Пъхна химикалката в джоба си и посегна да стисне пръстите на Роуан. Те потрепнаха и той скочи сепнат.

- Просто рефлекс, господин Къри - обади се сестрата от сенките. - Случва се от време на време. Ако беше вързана за някой от апаратите, иглата му щеше да полудее, но това всъщност не означава нищо.

Той отново се облегна назад, без да пуска ръката и?, нямаше да и? позволи да стане така студена и безжизнена като преди. Загледа се в профила на Роуан. Като че главата и? бе извъртяна леко наляво, но може би просто така му се струваше. Или пък някой я беше помръднал по някаква причина.

Усети, че пръстите и? отново се стягат.

- Ето, пак стана - каза той и се изправи. - Светнете лампата.

- Това нищо не значи, не се измъчвайте така - каза сестрата. Отиде тихо до нощната масичка и докосна дясната китка на Роуан. После извади малко фенерче от джоба си, наведе се и насочи лъча му към едното око на болната.

Отстъпи назад и поклати глава.

Майкъл пак седна. Добре, скъпа. Добре. Ще го хвана. Ще го убия. Ще го унищожа. Ще се погрижа да сложа край на живота му в плът. Ще го направя, скъпа. Този път нищо не може да ме спре. Нищо. Целуна отворената и? длан. Пръстите не помръднаха. Целуна я отново, после затвори ръката и я пусна.

Мисълта, че тя може би не иска да я докосва, нито пък да палят свещи, нито някой да се приближава до нея, бе ужасяваща. Та тя бе заключена в тялото си и не можеше да промълви и дума.

- Обичам те, скъпа моя - каза и? той. - Обичам те. Обичам те.

Часовникът удари единайсет. Колко странно. Часовете първо се влачеха, а после започваха да летят. Само дишането на Роуан запазваше постоянния си ритъм.

Той се облегна в креслото и затвори очи.

Минаваше полунощ, когато отвори очи. Провери колко е часът и плахо извърна поглед към Роуан. Същата ли беше? Както винаги, сестрата пишеше нещо на малката махагонова масичка. Хамилтън бе седнал в едно кресло в отсрещния ъгъл и четеше на светлината на малка лампа.

Очите и? като че… Но сестрата щеше пак да го скастри. И все пак…

На верандата стоеше охранител, с гръб към високия прозорец.

В стаята имаше още някой - Юри, циганинът с леко скосените очи и черна коса. Усмихваше се на Майкъл и той се сепна, хванат някак неподготвен. Лицето на Юри беше мило, почти благо, като на Аарън.

- Идвам от името на Аарън - каза Юри. - Каза да ти предам, че вече е щастливо женен. Иска да помниш какво ти е казал. Не бива да допускаш никого от Таламаска тук. Никого. Трябва да кажеш на охраната. Аз влязох без никакви проблеми. Не си им казал, нали?

- Да, да, ще им кажа. - Майкъл се обърна и направи знак на сестрата. Тя знаеше какво да направи - да провери жизнените показатели на Роуан. Той искаше да каже: «Трябва да изляза за минутка, но няма да го направя, докато не и? провериш пулса».

Сестрата изпълни нареждането на мига и му махна с ръка: «Без промяна».

- Сигурна ли сте?

Тя въздъхна студено.

- Да, господин Къри.

Слязоха на долния етаж. Майкъл изпитваше лек световъртеж, може би трябваше да хапне нещо. Не биваше да забравя да яде. После си спомни - някой му бе донесъл табла с вечеря. Значи сега трябваше да е добре.

Излезе на верандата и извика охранителите при портата. След миг пред него се явиха петима униформени мъже. Юри им каза да не допускат никого от Таламаска. Само него и Аарън Лайтнър. Показа им паспорта си и добави: «Аарън го познавате».

Те кимнаха.

- И без това не пускаме никого, когото не познаваме. Имаме списък на сестрите.

Майкъл изпрати Юри до портата. Свежият въздух му подейства добре. Като че го ободри.

- Аз минах без проблеми - каза Юри. - Не искам да им създавам неприятности, но бъди нащрек. Напомни им. Никога не съм им казвал името си.

- Да, разбрах - отвърна Майкъл. Обърна се и погледна към прозореца на господарската спалня. Беше видял блещукане на свещи зад затворените капаци и през първата нощ, когато я видя. Погледна към прозореца под него, прозореца на библиотеката, през който това същество за малко да влезе в къщата.

- Надявам се да си наблизо, надявам се да идваш на сам - прошепна той, като имаше предвид Лашър, неговия тайнствен и стар познайник.

- Пистолетът на Мона у теб ли е? - попита Юри.

- Да, горе е. Откъде знаеш за него?

- Мона ми каза - отвърна Юри. - Сложи го в джоба си. Носи го винаги в теб. Има и други причини за това. - Направи знак към една фигура, застанала от другата страна на Честнът стрийт, до каменната стена. - Този е от Таламаска.