Ан Райс - Лашър

- Юри, нали с Аарън не смятате, че тези мъже са опасни. Да, определено не са искрени, разбирам това. Не искат да помогнат. Но чак опасни? Разбирам, че сте ядосани и нещо се е случило, но не бива да смятате, че хора от Таламаска могат да отнемат човешки живот. Аз също направих свое разследване на този орден. Както и Райън Мейфеър, преди да се оженя за Роуан. Таламаска е организация на библиофили, лингвисти, специалисти по средновековна история и писари.

- Хубаво описание. Ти ли го измисли?

- Не зная. Май да. Май го споменах веднъж и пред Аарън. Но нека да говорим сериозно. Трябва да се страхуваме единствено от Лашър. Трябва да го заловим и да… - Посегна към джоба си. - Щях да забравя. Дай това на Аарън. Ти също можеш да го прочетеш. Това е едно стихотворение. Не съм го писал аз. Моля те, погрижи се Аарън да го получи. Не тази вечер, утре - когато го видиш - но не отлагай много. То наистина противоречи на думите ми, но не в това е въпросът. Просто искам да го види. Може би ще намери някакъв смисъл в него. Не зная.

- Добре. Ще го видя след час. Връщам се при него. Но ти не се разделяй с пистолета. Видя онзи мъж, нали? Казва се Клемент Норган. Не говори с него. Не му позволявай да влезе в къщата.

- Имаш предвид да не го питам какво прави там?

- Точно така. Не му позволявай да завърже разговор с теб. Просто го дръж под око.

- О, всичко това звучи съвсем по католически и в духа на Таламаска - каза Майкъл. - Не влизай в общение с Дявола, не влизай в общение със злите демони.

Юри сви рамене и леко се усмихна. Загледа се в тъмното. Очите му се спряха на далечния силует на Клемент Норган. Майкъл едва успяваше да го различи. Навремето това нямаше да е проблем, но сега не виждаше добре на тъмно. И все пак знаеше, че мъжът е там. Споходи го и мисълта, че някъде тук, в мекия нежен мрак, стои и Лашър - наблюдава и чака.

Но какво?

- Какво ще правиш сега, Юри? - попита Майкъл. - Аарън каза, че са ви изритали.

- Ами не зная - отвърна Юри и усмивката му стана още по-широка. - Приятно ми е, като си помисля, че вече мога да правя нещо съвършено различно. Не се бях замислял за това. - После лицето му помръкна. - Но аз имам предопределение.

- Какво е то?

- Да разбера защо се случи всичко това в Таламаска. Да разбера… кой е взимал решенията и кога. Недей, знам какво ще кажеш. Звучи, сякаш става дума за ЦРУ, нали? Тази вечер бях в къщата на Мона Мейфеър и използвах компютъра и?. Опитах се да вляза в архивите на метрополията, но всички кодове бяха блокирани. Представи си само - да сменят толкова много пароли само заради мен. Може би винаги са го правили. Но докато бях там, не смениха нито една парола. Боже, това е някаква лудост.

Майкъл кимна. За него нещата бяха много прости. Той щеше да убие онова създание. Но защо да го обяснява на Юри.

- Кажи на Аарън, че съжалявам, задето не отидох на сватбата. Искаше ми се.

- Да, той разбира. Пази се. Наблюдавай и бъди нащрек. Враговете са двама, не забравяй!

След тези думи Юри отстъпи назад и тръгна. Само с няколко широки крачки се озова на отсрещната страна на Честнът стрийт и после надолу по Първа, без да поглежда към Норган.

Майкъл изкачи стълбите към къщата и извика пазача до вратата.

- Наблюдавайте онзи мъж ей там.

- О, няма проблеми. Той е частен детектив, нает от семейството.

- Сигурен ли сте?

- Да, показа ми картата си.

- Не мисля така. Юри го познава. Той не е частен детектив. Някой от семейството казвал ли е, че го е наел?

Пазачът бе объркан.

- Не, той ми показа картата си. Но вие сте прав. Трябваше да питам Райън или Пиърс Мейфеър.

- Точно така.

Майкъл мислеше да добави: «Обади им се», но вече слизаше по стълбите, за да иде сам при мъжа отсреща. Тогава си спомни странното религиозно предупреждение: «Не говори с него».

- Познавате ли смяната си? - попита той пазача. - Имената им, лицата им.

- Да, всички до един. Както и момчетата отзад. Знам кой застъпва в три следобед и в полунощ утре вечер. Имам имената на всички. Ще разпитам онзи мъж. Вижте, нека го разкарам оттук. Та той каза, че работи за семейството.

- Не, само го наблюдавайте. Може би наистина Райън го е наел и е забравил да ни каже. Наблюдавайте го, както и всички наоколо, но не пускайте никого, без да ме питате.

- Разбира се, сър.

Майкъл се върна в къщата и затвори голямата врата след себе си. За миг се облегна на нея и се загледа към тесния коридор - старата позната гледка на високата врата във форма на ключалка към трапезарията и част от цветните стенописи зад нея.