Ан Райс - Лашър

- Какво става, Жулиен? Какво ще предприеме той сега?

Утре семейството щеше да се събере в трапезарията, за да обсъди точно този въпрос. Какво да направят, ако мъжът не се появи? Какво е задължението им спрямо останалите? Как да процедират?

- Ще действаме според онова, което знаем и както са длъжни да действат корпоративните адвокати - бе казал Райън. - Този мъж похити и малтретира Роуан. Точно това трябва да бъде съобщено на всички служби на реда.

Майкъл се усмихна. Започна да се изкачва бавно по дългото стълбище. Недей да броиш стъпалата, не мисли за тях, не мисли за потрепването в гърдите си, нито за странното усещане в главата.

Щеше да е много забавно да работят със «службите на реда» и същевременно да се опитват да запазят тайната. Господи, какво ли щяха да измислят вестниците. Вероятно щяха да обявят мъжа за някакъв «сатанист», член на жесток и много опасен култ.

Спомни си за онзи ярък дух, за мъжа, когото веднъж бе видял зад яслата в църквата на Коледа и в градината на тази къща. Спомни си лъчистото му изражение.

Какво ли е да бъдеш изгубен в плътта и целият свят да те търси, а, Лашър? Да си просто игла в купа сено, а не мощен дух като преди? Но днес вече откриват иглите в сеното. А ти си нещо като семейния смарагд, загубен из кутията с бижута. Не е толкова трудно да бъдеш открит, хванат, задържан, както никой никога не е успявал да те хване, когато си бил още само демонът на Жулиен.

Спря пред вратата на спалнята. Всичко си беше както го остави. Хамилтън четеше. Сестрата пишеше. Свещите излъчваха сладникава приятна миризма на скъп восък, а сянката на статуята на Девата танцуваше зад тях и потрепваше по лицето на Роуан, придавайки му фалшив живот.

Майкъл се запъти към креслото си, когато забеляза някакво движение в спалнята в края на коридора. Сигурно беше другата сестра, но все пак се разтревожи и отиде да провери.

За миг не разбра какво точно вижда - висока сивокоса жена, облечена с памучна нощница. Хлътнали бузи, блестящи очи, високо чело. Бялата и? коса се спускаше по раменете, а нощницата и? висеше над босите ходила. Потрепването в гърдите му се превърна в болка.

- Аз съм Сесилия - рече тя благо и търпеливо. - Знам. Някои от нас вече са заприличали на призраци. Ще дойда да поседя до нея, ако искаш. Поспах цели осем часа. Защо не легнеш тук за малко?

Той тръсна глава. Чувстваше се глупаво, много се изплаши. Надяваше се да не я е обидил.

Върна се, за да продължи бдението си.

- Какво е това петно на нощницата и?? - попита той сестрата.

- О, сигурно е капка вода - отвърна тя и притисна суха кърпа към едната гърда на Роуан. - Избърсах и? лицето и и? навлажних устните. Искате ли да и? направя масаж, за да раздвижа ръцете. Да не се сковат.

- Да, моля. Правете, каквото трябва. Правете, каквото сметнете за добре. Ако покаже някакви признаци…

- Разбира се.

Той седна, затвори очи и веднага се отнесе. Жулиен му бе казал нещо, но едва сега си припомняше дългата история, образа на Мари Клодет с шестия пръст. Шест пръста на лявата ръка. Роуан имаше красиви, съвършени ръце. Ръце на хирург.

Ами ако бе сторила така, както искаше Карлота Мейфеър, както бе искала майка и?? Ако никога не се бе върнала у дома?

Той се събуди със сепване. Сестрата вдигаше левия крак на Роуан, внимателно и нежно, и разтриваше кожата и? с лосион. Боже, колко слаба и изтощена беше.

- Краката и? трябва да се раздвижват редовно. Ако искате, напомнете това на другите сестри. Ще го запиша в документите, но и вие помнете.

- Добре, ще запомня - каза той.

- Трябва да е била красива жена - каза сестрата и поклати глава.

- Тя е красива жена - рече Майкъл, но без гняв или негодувание. Просто я поправи.

Трийсет и две

Той искаше да го направи отново, но Емалет не искаше да спира да танцува. Сградата беше празна, никой друг не дойде тази вечер. Тя танцуваше, но в съня си. Отвори очи. Ето го и него. Музиката свиреше, беше я чула в съня си, а той бе толкова настоятелен. Направи го. Искаше да свали дългите и? панталони отново и да проникне в нея. Тя нямаше нищо против, но трябваше да иде в Ню Орлиънс. Наистина трябваше. Ето, отново се мръкваше. Звезди ще надвиснат над полето навън, над мочурищата, над гладката магистрала със сребристите и? жици и сънливите и? бели светлини. Трябваше да тръгва.

- Хайде, скъпа.

- Казах ти, не можем да направим бебе - отвърна тя. - Просто няма да стане.

- Още по-добре, скъпа. Нямам нищо против да не правим бебе. Хайде, ти си моята малка сладурана. Да спра ли музиката? Ето, ще ти дам малко мляко. Малко прясно мляко. Каза, че искаш мляко, помниш ли? Виж, донесох ти и сладолед.