Ан Райс - Лашър

Роуан беше много зле и това наистина бе ужасно. По бледите и? ръце и крака личаха синини. Явно имаше фрактура на лявото бедро, а откриха и следи от изнасилване.

Абортът бе протекъл извънредно тежко. По бедрата и? бяха намерили кръв и родилна течност.

Към шест сутринта спряха респиратора. Спешната операция бе протекла без усложнения. Всички изследвания бяха направени.

Бързаха да я преместят у дома в десет сутринта по една-единствена причина. Не очакваха, че ще преживее до края на деня, а инструкциите и? бяха съвсем ясни и изчерпателни. Беше ги написала, когато приемаше наследството. Искаше да умре в къщата на Първа улица, «у дома». Всичко бе написано с нейния почерк, в щастливите дни преди сватбата и съвсем в тона на цялото завещание. Искаше да умре в леглото на Мери Бет.

А трябваше да се вземат предвид и суеверията в семейството. Хората се трупаха в коридите на болницата и все повтаряха: «Тя трябва да умре в господарската спалня. Тя трябва да умре у дома». «Трябва да я заведат на Първа улица.» Старият Фийлдинг беше непреклонен: «Тя няма да умре в тази болница. Вие я измъчвате. Ако искате да я облекчите, заведете я у дома».

Типичната лудост на Мейфеър, на високи обороти. Дори Ан Мари казваше, че трябва да върнат Роуан в голямата спалня. Кой знае - вероятно призраците на мъртвите в къщата ще и? помогнат. Даже Лорън заяви горчиво: «Отведете жената у дома».

Монахините сигурно щяха да са шокирани, ако изобщо им пукаше. Вероятно не. Сесилия и Лили се молиха на глас в стаята и? цяла нощ. Магдален, Лиан и Гай Мейфеър се молеха в параклиса заедно с две монахини от семейството - дребни женици, чиито имена Мона все бъркаше.

Старата сестра Майкъл Мари Мейфеър - най-възрастната от монахините в семейството - бе слязла да се моли до Роуан и гръмогласно нареждаше «Отче наш» и «Пресвета Дево».

- Ако това не я съживи - каза Рандъл, - нищо няма да може. Вървете в къщата и пригответе спалнята.

Беатрис свърши тази работа с тежко подкрепление от помагачи - Стефани и Спрус Мейфеър, и двама млади чернокожи полицаи - въпреки че с неохота се отдели от Аарън.

Сега, отново в къщата на Първа улица, положена под обточения с коприна балдахин и увита със старите юргани и вносни завивки, Роуан Мейфеър продължаваше да диша. Стана вече почти шест вечерта, а тя бе още жива.

Преди час бяха започнали да я хранят венозно - окачиха и? някакви системи.

- Това не е животоподдържащо - каза доктор Флеминг. - Просто я храним. Иначе на практика я осъждаме да умре от глад.

Майкъл явно бе съгласен с това. Къщата бе пълна с хора. Когато се обади на Мона, той и? каза, че е пълно със сестри и лекари. Потвърди, че навсякъде има охрана - по верандите, пред прозорците и долу на улицата. Хората се чудели какво става.

Все пак въоръжените охранители не бяха необичайна гледка в град като Ню Орлиънс в днешни дни. Всички ги наемаха при празненства и събирания, дори когато се провеждаха вечерни забави в училище. В аптеките имаше охранители до касите, точно като в бананова република, както бе казала Джифорд навремето.

Мона бе отговорила на Майкъл:

- О, колко възхитително. Наемници със заредени пистолети.

Макар и груби, тези мерки бяха неизменни и ефективни.

Нападенията над жените Мейфеър спряха. Всички се бяха събрали в няколко къщи. Нямаше групичка, по-малка от шест-седем души и винаги присъстваше по някой мъж.

Отделен екип от детективи от Далас претърсваха цял Хюстън, като увеличаваха района, в чийто център бе офис сградата, и разпитваха всички дали са видели извънредно висок чернокос мъж. Дори му бяха направили фоторобот, базиран на описанието, което Аарън бе получил от Таламаска.

Търсеха и доктор Ларкин. Не можеха да разберат защо е напуснал хотела, без да се обади на никого - докато не откриха бележка на рецепцията, предадена в стаята му: «Среща с Роуан. Ела сам».

Тази бележка разтревожи всички. Беше сигурно, че не Роуан му се е обадила, защото по това време тя вече беше в болницата в Сейнт Мартинвил.

Самюъл Ларкин бе видян за последно да върви по Сейнт Чарлз авеню към Джаксън Скуеър. Каза го един таксиметров шофьор, явно недоволен, че докторът не бе наел такси. Какво означаваше това? Доктор Ларкин бе изчезнал безследно още щом Джералд бе изскочил на улицата да го търси.

Беатрис Мейфеър се оказа най-голямата досадница и едновременно с това най-голямата утешителка през тези трудни мигове. Тя все държеше да се спазват нормалните процедури и отказваше да приеме мисълта, че се е случило нещо «ужасно». Искаше да изпратят специалисти и да се направят още изследвания.