Ан Райс - Лашър

Междувременно всяка стая в огромния комплекс от офиси беше заета, чуваше се цял хор от забързани гласове - хората говореха по телефоните зад открехнатите врати. Куриери идваха и си отиваха.

Всичко беше спокойно, нямаше паника. Райън седеше зад бюрото си в големия офис, както го наричаха, заедно с Рандъл и Ан Мари. Лорън бе в кабинета надолу по коридора. Сам Мейфеър и двама Мейфеър от Ню Йорк бях в конферентната зала и говореха по три от телефонните линии. Някъде там Лиз Мейфеър и Сесилия Мейфеър също се обаждаха по телефона. Семейните секретарки, Кони, Джоузефин и Луиз Мейфеър, работеха в друга конферентна зала. От всеки факс във фирмата излизаха нови съобщения.

Пиърс беше при Мона, беше и? отстъпил компютъра и огромното си махагоново бюро, а той самият изглеждаше някак беззащитен на по-малкото бюро на секретарката, с по-слабия компютър. Беше по риза и вратовръзка - сакото му висеше на облегалката на стола. Той всъщност не вършеше нищо. Изглеждаше някак сънлив и много печален, както би трябвало да изглежда Мона.

Разследването беше изцяло частно, пък и не би могло да бъде проведено по-добре от никой друг.

Бяха започнали миналата нощ още щом научиха, че Роуан е открита. Двамата с Пиърс ходиха няколко пъти в болницата. Бяха там за последно по изгрев, а после се заеха пак с работата. Райън, Пиърс, Мона и Лорън бяха ядрото на разследването. Рандъл и неколцина други идваха и си отиваха. Вече бяха минали около единайсет часа, откакто започнаха да водят телефонните разговори, да изпращат факсове и всичко останало. Здрачаваше се и Мона беше изморена и гладна, но твърде развълнувана, за да мисли за това.

Някой щеше да им донесе вечеря скоро или те щяха да излязат да хапнат нещо. Тя не искаше да напуска офиса, предполагаше, че следващата информация ще дойде от Спешното в Хюстън, където мистериозният мъж, висок към два метра, трябва да е потърсил някаква медицинска помощ.

Но шофьорът на камиона бе най-важната следа.

Той беше качил Роуан вчера следобед. Вечерта спрял в Сейнт Мартинвил и казал на полицията за слабата побъркана жена, която слязла сама насред мочурищата. Благодарение на него я откриха, а сега го потърсиха за още информация. Той описа мястото в Хюстън, където тя бе изтичала към камиона му. Каза им колко отчаяно е искала да стигне до Ню Орлиънс. Потвърди, че до предната вечер, когато я бе видял за последно, е била напълно в съзнание. Да, държала се налудничаво, но говорела, ходела и била в състояние да мисли. После слязла и изтичала сред мочурищата.

- Много я болеше - рече той на Мона по телефона тази сутрин, след като и? разказа пак цялата история. - Все се присвиваше, нали знаете, сякаш имаше спазми.

Джералд Мейфеър, все още потресен от факта, че доктор Ларкин се бе изплъзнал от опеката му и бе изчезнал безследно, отиде с Шелби, сестрата на Пиърс, и Патрик, бащата на Мона, в мочурищата близо до Сейнт Мартинвил, за да претърси мястото, където бе открита Роуан.

Тя бе получила кръвоизлив, също като останалите жени, но не беше мъртва. Към дванайсет през нощта и? направиха спешна хистеректомия. Тъй като не беше в съзнание, Майкъл, целият облян в сълзи, даде разрешение за операцията, иначе тя нямаше да изкара до сутринта. Явно бе претърпяла спонтанен аборт, при който в матката бяха останали тъкани от плода. Имаше и други усложнения. Лекарите казаха, че е цяло чудо, че още диша.

Но това бе единственото, което можеше да прави.

Кой знае какво щяха да открият в тревата до Сейнт Мартинвил? Мона предложи да отидат там и дори искаше да ги придружи, но Патрик, баща и?, сега бе напълно трезвен и готов да помогне. Райън поиска Мона да остане с него, макар че тя не разбираше защо се тревожи толкова за нея.

Но после, когато той започна да и? се обажда по интеркома на всеки няколко минути по този или онзи въпрос, тя осъзна, че всъщност има нужда от помощта и?. Няма проблеми, нали затова бе дошла.

Между телефонните разговори пишеше на компютъра. Откриха офис сградата в Хюстън преди обяд. Беше много близо до мястото, където Роуан бе излязла на шосето. В нея нямаше обитатели, освен на петнайсетия етаж, който бил нает от мъж и жена. Петнайсетият етаж беше тъжна гледка. Беше явно, че Роуан е била държана там като затворничка и е била връзвана за дълго на леглото. Матракът беше пропит с урина и изпражнения, и все пак бе покрит с чисти чаршафи и обграден с цветя, някои от които още свежи. Имаше и прясна храна.

Всичко беше зловещо. В банята имаше много кръв - но не на Роуан. Мъжът явно бе ударен там, може би е бил в безсъзнание. Фотографиите на банята вече бяха пристигнали. Кървавите следи водеха към асансьора и после навън от сградата, и ясно показваха, че мъжът я е напуснал сам.