Ан Райс - Лашър

- И все пак твърдиш, че не става въпрос за извънредна ситуация?

- Не, това е просто друга процедура. Засилване на сигурността, защитаване на доказателствата; изискване на сляпо подчинение от онези, които са в опасност. Затова ти и Аарън трябва веднага да се върнете в метрополията.

- Аарън отказа ли?

- Твърдо. Няма да напусне семейството. Съжалява, че се е подчинил на заповедите по Коледа.

- И каква е официалната цел на ордена? Просто да се защити?

- Да осъществи крайната защитна мярка.

- Не разбирам.

- Да, знам, че не разбираш. Крайната защитна мярка е унищожението на заплахата. Но това ти трябва да оставиш на нас - на мен и моите разследващи. Защото ние знаем как да го направим, как да проследим това същество, как да го открием, как да го заловим и как да му попречим да постигне целта си.

- И искаш да повярвам, че нашият орден, нашата обична Таламаска, е правила нещо подобно и в миналото?

- Абсолютно. Ние не можем да останем пасивни, когато на карта е заложено собственото ни съществуване. Просто минаваме към друга процедура и в нея ти и Аарън нямате място.

- Нещо обаче не ми се връзва.

- Какво? Мисля, че ти обясних всичко.

- Говориш, че семейството и орденът са в опасност. А каква е опасността за останалите? Каква е моралната цел на това същество? Какво ще стане, ако успее да се размножи?

- Не, това няма да се случи. Немислимо е. Ти не съзнаваш какво говориш.

- Нима? - рече Юри. - Все пак говорих с хора, които са го виждали. Ако това същество попадне на подходяща партньорка, то ще се размножи с невероятна бързина - както се размножават насекомите или влечугите. Ще се размножи много по-бързо от другите бозайници и скоро ще властва над тях, ще надделее, ще ги изличи от лицето на земята.

- Ти си доста умен. Знаеш твърде много за това създание. Не е добре, че си прочел досието и си ходил в Донелайт. Но не се страхувай, Лашър няма да успее. Пък и никой не знае каква е продължителността на живота му. Кой знае дали дните му не са преброени, дори и да се размножи.

Столов взе ножа и вилицата и отряза малко парченце от кифлата в чинията пред него. Сдъвка го мълчаливо, докато Юри го гледаше. После остави приборите и се вгледа в събеседника си.

- Накарай Аарън да се върне с теб. Накарай го да напусне това семейство и да се дистанцира от техните проблеми.

- Това не ми звучи добре - каза Юри. - Тук са намесени много неща. А и ти не говориш за общата картина. Това не е стилът на Таламаска, какъвто го познавам. Това същество било много опасно… Не, не ми звучи никак типично за моя орден, за моите братя. Изобщо.

- Какво, за бога, искаш да кажеш?

- Ти си много търпелив с мен и аз оценявам това. Но нашият орден наистина не би постъпил така. Старшите знаят как да оправят нещата, без да събуждат такова подозрение и тревога. Има нещо брутално в начина, по който се действа сега. Те можеха много лесно да ме задържат в Лондон и да предотвратят бунта на Аарън, но ето че всичко се върши така тромаво, прибързано, грубо. Не знам. За мен това не е почеркът на Таламаска.

- Юри, орденът очаква от теб пълно подчинение. Има право на това. - За първи път Столов показа някакъв гняв. Хвърли грубо салфетката си на масата, до вилицата. Мръсна салфетка на масата. Салфетка, изцапана със захар и покапана с кафе. Юри се вгледа в нея.

- Юри - продължи Столов. - Жените са умрели през последните четирийсет и осем часа. Доктор Ларкин вероятно също е мъртъв. Роуан Мейфеър ще умре много скоро. Старшите не очакват от теб да им създаваш неприятности точно в този момент. Не очакват да увеличиш бремето им, както не очакваха и от Аарън да прояви подобна нелоялност.

- Нелоялност ли?

- Нали ти казах. Ние няма да изоставим семейството. Но той е вече старец. Сам с нищо не може да попречи на Лашър и никога не е могъл!

Юри се облегна на стола. Взираше се в салфетката. Мъжът я взе, избърса устата си отново и я сложи пак на масата. Юри не откъсваше очи от нея.

- Искам да се свържа със Старшите - настоя той. - Искам да разбера всичко това от тях.

- Разбира се. Вземи Аарън с теб днес, заведи го в Ню Йорк. Изморен си. Първо си почини, ако искаш, но ни съобщи къде си. После иди там. Когато стигнете в Ню Йорк, се свържи със Старшите. Там ще имаш време. Можеш да обсъдиш всичко с Аарън, а после трябва да се върнете в Лондон. Трябва да се приберете у дома.

Юри се изправи, като остави салфетката си на стола.

- Ще дойдеш ли да се видиш с Аарън?

- Да. Всъщност може би е добре, че си тук. Може би е за добро, защото не мисля, че аз щях да го убедя да се оттегли. Да вървим. Време е да си поговоря с него.