Ан Райс - Лашър

Смъртта на Манди бе първата, квалифицирана като убийство. Цветята по тялото и? нямаше как да бъдат разпръснати от самата нея, а синините по врата и? говореха, че се е съпротивлявала. Джифорд не се беше съпротивлявала. Нямаше синини. Явно беше хваната напълно неподготвена. Не се е страхувала. Не е страдала. Няма синини.

Мона обясняваше нещо за миризмата и Райън каза:

- Знам за какво говориш. - За първи път изглеждаше донякъде заинтригуван. - Познавам тази миризма. Усетих я в Дестин. Не е неприятна. Дори…

- Дори е приятна, някак вкусна. Кара те да я вдишваш с пълни гърди - добави Мона. - Е, аз още я усещам в къщата на Първа улица.

Райън поклати глава.

- В Дестин беше слаба.

- Слаба за теб, но силна за мен. Не разбирате ли, че това е вероятно някакъв признак за генетична съвместимост.

- Мона, какво знаеш ти за генетичната съвместимост? - обади се Рандъл.

- Недей да крещиш на Мона - каза тихо Райън. - Нямаме време. Трябва да направим нещо. Трябва да открием това същество. Да предвидим къде може да се появи отново. Мона, ти предполагаш ли нещо?

- Не, нищо. Но искам да се обадя пак на Майкъл. Звъня му от два часа, но без успех. Наистина се притеснявам. Мисля да ида да проверя…

- Няма да излизаш от тази стая - прекъсна я Пиърс. - Никъде няма да ходиш без мен.

- Добре тогава. Ще идем заедно.

Лорън направи един обичаен за нея жест, за да привлече вниманието им - потупа с химикалката си по масата. Само два пъти.

- Нека обмислим нещата отново. Вече всички жени са предупредени.

- Поне тези, които познаваме - каза Ан Мари. - Да се молим на Господ, че щом ние не познаваме всички Мейфеър, и това същество не ги познава.

- В Ню Орлиънс и Хюстън текат разпити на потенциални свидетели - каза Лорън.

- Да, но никой не е видял този мъж да влиза или да излиза от къщите на жертвите.

- Освен това знаем как изглежда - обади се Мона. - Нали онзи доктор Ларкин ни обясни. Както и свидетелите в Шотландия. Майкъл също го е виждал.

- Лорън, няма какво да направим, освен да чакаме - каза Рандъл. - Направихме всичко възможно. Сега просто трябва да останем заедно. Това същество няма да се откаже. Все някога ще се появи отново и ние трябва да сме готови за този момент.

- И как точно ще се подготвим? - попита Мона.

- Аарън - обади се съвсем тихо Райън, - твоите хора от Лондон и Амстердам ще ни помогнат ли? Мислех, че точно с това се занимавате, с подобни създания. Помня, че Джифорд все повтаряше: «Аарън знае, говори с Аарън…». - В усмивката му имаше тъга и лека насмешливост.

Пиърс никога не бе виждал баща си да говори по този начин.

- Там е работата, че не зная - отвърна Аарън. - Мислех си, че знам цялата история на вещиците Мейфеър, но очевидно не е така. Има хора, свързани с нашия орден, които разследват случая, без да го съгласуват с мен. Още не съм получил ясен отговор от Лондонската митрополия. Казват само да чакам. Объркан съм. Наистина не знам какво да ви кажа. Аз съм… обезверен.

- Но ти не можеш да ни изоставиш - каза Мона. - Забрави за онези от Лондон. Нас не можеш да изоставиш!

- Така е - отвърна Аарън. - Само че не знам как да ви помогна.

- О, я стига - сопна се Мона. - Ще иде ли все пак някой да види какво става с Майкъл? Не разбирам как така не е дошъл. Той отиде да се преоблече и щеше да дойде у дома.

- Е, може би е отишъл - каза Ан Мари, натисна бутона в малка кутийка под масата и каза тихо в микрофона: - Джойс, обади се в къщата на Амелия стрийт. Виж дали Майкъл Къри е там. - Погледна Мона и добави: - Да, да, само това.

- Е, щом искате да ви кажа каквото знам - каза Аарън, - щом сте готови да ме изслушате…

- Да? - окуражи го Мона.

- Тогава бих казал, че това същество със сигурност си търси женска. И ако открие такава и детето се роди и бъде отведено от него, ние ще се изправим пред чудовищен проблем в буквалния смисъл на думата.

- По-добре да се заемем със залавянето му, отколкото да правим предположения - обади се Рандъл.

- Да, така е - рече Аарън. - Но не бива да забравяте какво каза доктор Ларкин. Какво му е казала Роуан. Това същество има огромно репродуктивно предимство! Разбирате ли? Вашето семейство от векове е живяло с една простичка история: за онзи мъж, който иска да се въплъти. Е, сега си имаме работа с нещо далеч по-лошо - мъжът не само се е въплътил, но се оказва от уникален и по-мощен от нас вид.

- Мислиш ли, че това е било планирано? - попита Лорън. Гласът и? беше студен, но като глас на някаква друга Лорън - много нещастна и много по-решителна. - Мислиш ли, че това е било планирано от самото начало? Не само да храним това създание, но и да му осигурим невести?