Ан Райс - Лашър

Но тя ще го намери. Трябва да го намери. Та те бяха сам-сами на този свят. И Майкъл. Майкъл беше приятел на майка и?. Майкъл ще и? помогне. Майка и? каза: «Иди при Майкъл. Първо там иди». Това бяха последните и? думи. Иди при Майкъл.

Така тя щеше да се подчини и на майка си, и на баща си.

- Ще те потърся - каза на глас.

Сигурно нямаше да е толкова трудно, пък и ходенето беше забавно.

Двайсет и две

Събраха се в девет часа в офиса на последния етаж на сградата «Мейфеър» - Лайтнър, Ан Мари, Лорън, Райън, Рандъл и Фийлдинг. Фийлдинг определено не биваше да е тук, всички виждаха това, но никой не започна да спори.

Пиърс се появи с Мона и това не предизвика нито изненада, нито възражения. Всички се вгледаха в нея, защото не бяха я виждали никога със син вълнен костюм, който, разбира се, бе на майка и? и и? беше широк. Тя изглеждаше с няколко години по-голяма, но повече заради израза на лицето и?, отколкото заради отказа от детските къдрици и панделката. Сега носеше обувки с високи токчета, които също не и? бяха съвсем по мярка, а Пиърс се опитваше да не гледа красивите и? крака.

Той никога не се бе чувствал особено комфортно в присъствието на братовчедката Мона, дори когато тя бе съвсем малка. В нея имаше нещо много съблазнително още когато беше на четири, а той на единайсет. Тя се бе опитвала да го прелъсти безброй пъти. Възражението, че е много малка, някак бе отпаднало още преди пет години, а сега бе съвсем неприемливо. В момента обаче Мона бе изтощена колкото него.

- Нашите майки умряха! - беше му прошепнала тя по пътя към центъра. Всъщност това бяха единствените и? думи, откакто напуснаха Амелия стрийт.

Това, което другите по някое време щяха да разберат, бе, че Мона е поела контрола. Пиърс тъкмо бе дошъл в къщата на Амелия стрийт с новината, че всички Мейфеър са уведомени, включително и братовчедите от Европа. Той смяташе, че нещата вече са овладени; всъщност всички бяха обзети от странно вълнение, каквото само смъртта може да всее. Пиърс се чувстваше като в навечерието на някаква война, преди страданието и смъртта да потопят всички в отчаяние.

Когато обаче се обадиха, за да им кажат, че и Манди Мейфеър е мъртва, той не намери думи да каже нищо. Мона стоеше до него и рече:

- Дай ми слушалката.

Манди Мейфеър бе умряла в дванайсет на обяд. Преди Алисия и след Едит. Намерили я облечена за погребението на Джифорд. Молитвеникът и броеницата и? били на леглото. Прозорците на апартамента и? във Френския квартал били отворени към малкия вътрешен двор. Всеки можел да прескочи оградата му. Нямало други следи от борба, нито пък от взлом. Манди лежала на пода в банята, със свити колене и притиснати към корема ръце. Около нея били пръснати цветя. Полицаите установили, че са откъснати от градината в двора. Цветчета лантана, които цъфтят в топлите месеци след Коледа. Оранжевите и лилави листенца били посипани върху тялото.

Никой не смяташе да нарече това естествена смърт или пък резултат от мистериозно заболяване. Пиърс обаче не беше в състояние да предположи нищо друго. Защото ако нещо бе убило Едит, Манди, Алисия и Линдзи в Хюстън, и още една братовчедка, чието име за свой срам бе забравил, тогава това нещо бе убило и майка му.

Последните и? мигове явно не са били много спокойни, тя бе протегнала ръка към морето. Беше си въобразил и хиляди други неща, когато видя мъртвото и? тяло и чу как е била открита и че кръвта и? е била изтекла, когато я вдигнали на носилката.

Не, не е било така.

Той дръпна един стол за Мона като джентълмен, а след това сам седна. Оказа се срещу Рандъл. Когато погледна лицето на баща си обаче, веднага разбра - Рандъл беше начело на масата, защото той бе поел нещата. Райън не беше в състояние да направи нищо повече.

- Е, вече знаете, че не е това, което си мислехме - каза Мона.

За изумление на Пиърс, всички кимнаха, или поне тези, които си направиха труд да кимнат. Лорън беше изтощена, но все пак спокойна. Единствено Ан Мари изглеждаше искрено ужасена.

Най-голямата изненада обаче беше Лайтнър. Той гледаше през прозореца към реката и осветения мост и като че не бе забелязал влизането на Пиърс и Мона. Не поглеждаше към тях и сега.

- Аарън - обърна се към него Пиърс, - мислех, че ти ще ни помогнеш, ще ни дадеш насоки. - Думите просто излетяха от устата му, преди да може да ги спре. Още една от онези реплики, които винаги му носеха неприятности. Баща му казваше, че един адвокат не може да говори каквото му хрумне! Адвокатите трябва да обмислят думите си внимателно.