Ан Райс - Лашър

Аарън се обърна към масата, скръсти ръце и погледна първо Мона, а после Пиърс.

- И защо бихте ми вярвали? - попита той тихо.

- Работата е там - обади се Рандъл, - че вече сме сигурни, че става дума за един човек. Знаем, че е висок над метър и деветдесет, има черна коса и е нещо като мутант. Знаем, че Едит и Алисия са претърпели спонтанен аборт. От резултатите от аутопсията разбрахме, че този мъж е предизвикал това. Знаем и че развитието на ембрионите, поне в тези два случая, е протекло извънредно бързо, а майките са изпаднали в шок няколко часа след забременяването. Всеки момент очакваме от Хюстън да потвърдят същото и в случая на Линдзи и Клайти.

- О, да, така се казваше, Клайти - обади се Пиърс и след миг осъзна, че всички са се втренчили в него. Май бе говорил твърде високо.

- Работата е там, че не става дума за заболяване - продължи Рандъл. - А някой причинява това.

- Този някой явно се опитва да се размножава - рече Лорън студено. - Той търси жени от нашето семейство, които може да имат някаква генетична аномалия, която да ги направи пригодни за това размножаване.

- Знаем също и че той търси жертвите си сред клоновете на рода, в които е налице най-силно кръвосмешение - продължи Рандъл.

- Така, значи тук имаме четири случая, а в Хюстън - два - обобщи Мона. - Те са по-късни.

- С няколко часа - уточни Рандъл. - Онзи може да е отишъл със самолет дотам.

- Значи не се е телепортирал - каза Пиърс. - Ако това е «мъжът», който се е въплътил, както твърдеше мама, значи му се налага да се придвижва като всички нас.

- Кога ти е казвала, че става дума за мъжа?

- Извинете ме - обади се тихо Райън. - Джифорд каза това преди известно време, но не знаеше със сигурност. Това бе просто предположение. Нека се придържаме към фактите. Както каза Рандъл, става дума просто за някакъв мъж.

- Да - продължи Рандъл. - И ако съгласуваме това, което знаем, с информацията на Лайтнър и доктор Ларкин от Калифорния, имаме пълните основания да вярваме, че този мъж е носител на уникален геном. Той има деветдесет и две хромозоми в своето ДНК, което по принцип е подобно на човешкото, само дето и протеините, и ензимите в кръвта му, както и клетките му, са различни от тези на хората.

Пиърс не можеше да спре да мисли за майка си, не можеше да прогони образа и? - как лежи на пясъка - въпреки че не бе видял това с очите си и сякаш сега бе осъден да си представя хилядите вариации на тази сцена. Дали е била изплашена? Дали това създание я беше наранило? Как е стигнала до прибоя? Той се втренчи в масата. Рандъл още говореше:

- Успокояваща е мисълта, че става дума за един мъж, който може да бъде спрян, каквато и да е историята му, колкото и мистериозна да е появата му, раждането му, или както искате го наречете. Важното е, че е един и може да бъде задържан.

- Точно там е работата - каза Мона. Говореше както винаги - сякаш всички са готови да я изслушат. Изглеждаше толкова различно с прибрана коса, хем млада, хем възрастна, с меките си бузи и изящно очертано лице. - Той е един, но явно се опитва да се размножи и ако ембрионите наистина се развиват с такава бързина, тогава всеки момент може да се роди негово дете.

- Така е - каза Лайтнър. - Точно така. И ние не можем да предвидим темпото на растежа на това дете. Трябва да приемем, че и то ще съзрее толкова бързо, колкото него самия, макар че за мен е пълна мистерия как точно е станало. Трябва да предположим и че след това той ще се чифтоса с детето. Всъщност мисля, че това ще е първата му работа, защото твърде много жени умряха в напразните му усилия.

- Господи, нима твърдите, че това е неговата цел? - попита Ан Мари.

- Ами Роуан? Някой чул ли е нещо за нея? - попита Мона.

Всички заклатиха глави. Само Райън си направи труда да изрече думата «не».

- Добре тогава, искам да ви кажа нещо. Това същество за малко да се добере и до мен. Ето как стана.

Тя беше разказала историята на Пиърс още в къщата на Амелия стрийт, но сега той пак я слушаше с интерес и осъзна, че спестява някои детайли - например, че е била с Майкъл, че е била гола и че е заспала в библиотеката и се е събудила от грамофона, а не от отварянето на прозореца. Зачуди се защо ли премълчава това. Като че през целия си живот бе гледал как роднините му премълчават по нещо. Искаше да извика: «Кажи им за грамофона. Кажи им». Но не го направи.

Съществуваше някакъв гротесков контраст между този мутант, както го наричаха, и тайнствените легенди и чудеса, които винаги бяха обгръщали с аурата си къщата на Първа улица. Грамофонът е свирел. Та той принадлежеше на съвсем различно селение от това, в което се говореше за ДНК, а полицията откриваше странни отпечатъци в апартамента на Манди във Френския квартал.