Ан Райс - Лашър

Бях отвратен. Та това бе моята сестричка. Заведох я до леглото и я сложих да легне. Тя изглеждаше объркана, когато ме погледна. Или може би омагьосана? Може би е помислила, че не съм аз, а Дарси?

- Не - прошепна тя. - Знам, че си ти. Винаги съм те обичала. Съжалявам. Трябва да ми простиш тези малки грехове, но когато бях малко момиченце, често си представях, че ще се оженим. Ще вървим заедно по църковната пътека. Чак когато се появи Дарси, престанах с тези греховни копнежи. Господи, прости ми!

Тя се прекръсти и сви колене, после посегна към завивките.

Не знам какво ми стана, нещо ме връхлетя. Може би гняв? Гледах тази дребна жена, това създание с протегната ръка и разпиляна черна коса върху бледото треперещо лице. В мига, в който тя се прекръсти, аз като че обезумях.

- Как смееш да си играеш с мен така! - извиках и я блъснах на леглото. Нощницата и? се отвори и се видяха гърдите и? - много съблазнителни.

След секунди вече разкъсвах дрехата и?, а тя започна да крещи. Беше ужасена.

- Не, Жулиен, недей!

Но аз вече бях отгоре и?, разтворих краката и? и доразкъсах нощницата.

- Жулиен, моля те, моля те - плачеше тя сърцераздирателно. - Това съм аз, Катерин.

Но беше късно. Аз я изнасилих, и то без да бързам да свърша. После станах от леглото и отидох до прозореца. Имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне. Не можех да повярвам какво съм направил.

Тя се бе свила на леглото и плачеше. След малко обаче скочи, прегърна ме и зашепна:

- Жулиен, Жулиен!

Какво означаваше това? Дали искаше да я защитя от самия себе си?

- Скъпо дете - казах аз и отново, изгубил разсъдък, започнах да я целувам.

И така ние го направихме отново и отново, и отново.

Мери Бет се роди след девет месеца.

Тогава вече бяхме в Ривърбенд и аз не смеех да погледна Катерин.

Не смеех да я безпокоя в собствения ни дом, пък и се съмнявах, че тя ще ме приеме. Беше блокирала истината в ума си. Мислеше, че детето в корема и? е от Дарси. Не се разделяше с броеницата си и постоянно четеше молитви за нероденото му дете.

Но всички, абсолютно всички знаеха какво съм и? сторил. Жулиен злодеят. Жулиен, който направи дете на сестра си. Братовчедите се взираха в мен, като че бях прокажен. Синът на Августин, Тобиас, дойде специално от Фонтевро, за да ме прокълне и да ме нарече Дявол. Всички знаеха, но малцина посмяха да покажат отношението си.

Дори онези, с които играех хазарт и ходех из публичните домове, смятаха това за ненормално и неморално, но аз продължих с обичайния си начин на живот, и те просто свиха рамене и приеха фактите. Тогава разбрах нещо много важно - можеш да понесеш всякакъв грях, стига да не правиш нищо.

Бебето вече идваше. Цялото семейство отново затаи дъх.

А Лашър? Той бе все така безстрастен, както винаги. Кръжеше около Катерин през цялото време, но оставаше невидим.

- Това е негово дело - каза майка ни. - Той те е накарал да легнеш с нея. Спри да се тормозиш. Тя трябваше да роди още деца, всички знаят това, трябваше да има дъщеря. Защо ти да не си бащата, та твоята дарба е силна? Мисля, че идеята е страхотна.

Не си направих труда да говоря с нея за това отново.

Аз не знаех дали това бе негово дело. Не знам и сега. Знам само, че това бе най-скъпото удоволствие в живота ми - това изнасилване. И че аз, Жулиен, който бях способен да убивам хора без капка жалост, се почувствах мръсен, жесток и зъл.

Катерин наистина изгуби разсъдъка си, преди Мери Бет да се роди, но никой не разбра това.

След изнасилването тя вечно мърмореше своите молитви и говореше само за ангели и светци.

После дойде нощта, в която се роди Мери Бет. Катерин беше много наедряла и пищеше от болките. Аз също бях в стаята, заедно с черните акушерки и белия лекар, както и Маргьорит и всички, които можеха да помогнат с нещо. Никога не си виждал подобно събрание.

Накрая, с един последен писък, Катерин най-сетне изтласка Мери Бет на белия свят. Тя беше красиво, съвършено дете - приличаше по-скоро на миниатюрна жена, отколкото на бебе. Имам предвид, че на малката и? главица вече имаше черни къдрици, а в устата и?, под горната устна, блестеше зъбче. Ръцете и краката и? бяха като изваяни. Тя пое първия си дъх и изплака меко, красиво и някак страстно. Сложиха я в ръцете ми.

- Eh bien, мосю, това е вашата племенница - каза старият лекар много тържествено.

Аз погледнах дъщеря си и тогава, с периферното си зрение, зърнах как демонът добива прозрачен образ, така че да не го видят останалите в стаята. Беше просто призрак, който меко се докосна до рамото ми. Детето изви очи! То също го видя, а малката му устичка се изви в усмивка.