Ан Райс - Лашър

Да, красива е, помислих си. Горкият Дарси. Нищо чудно, че работата му беше на мода. Но предполагах, че всъщност не е имал вещерска кръв. Предполагах, че племенниците ми, Клей и Винсент, са също тъй невинни като брат ми Реми. Излязох в градината. Видях огромната осмоъгълна морава с каменните пилони в края на балюстрадите. На лунната светлина ясно личаха мотивите и фигурите, които плочите оформяха.

- Виж розите на желязото - каза ми Лашър. Имаше предвид парапетите от ковано желязо. Мотивите в тях следваха тези по плочите.

Той тръгна редом с мен и аз почувствах странна тръпка от близостта му. За малко да го накарам да легнем сред дърветата. Бях пристрастен, така да се каже. Но не можех да забравя обичната си сестра. Тя щеше да се събуди, да си помисли, че съм я изоставил, и да се разплаче.

- Запомни всичко това - каза ми той. - Защото тази къща ще пребъде.

Щом влязох в коридора, го видях в трапезарията - беше опрял ръце на рамката на вратата. Тя се извисяваше над него във формата на ключалка - стесняваше се нагоре и затова изглеждаше по-висока, отколкото беше.

Забелязах, че и входната врата, която бях оставил широко отворена, има същата форма. А той стоеше там, сякаш винаги е бил в тази къща. На вид същия като мен - гледаше ме.

- Искаш ли да живееш след смъртта, Жулиен? От всичките ми вещици ти единствен не се интересуваш много от този последен мрак.

- Ти не знаеш нищо за него, Лашър - отвърнах. - Сам ми го каза.

- Не бъди жесток с мен, Жулиен. Не и тази нощ. Радвам се, че съм тук. Искаш ли да живееш след смъртта? Би ли останал като дух на земята, това питам?

- Не зная. Ако Дяволът се опита да ме отведе в ада, може би ще остана тук, ако това имаш предвид. Душите от чистилището бродят наоколо, появяват се на магьосниците и спиритистите. Може би и с мен ще стане така. - Смачках пурата си в пепелника на мраморната масичка, която още е тук, долу в коридора.

- Ти това ли правиш, Лашър? Да не си духът на някой безчестен човек, обречен да броди вечно, обгърнат от незаслужена тайнственост?

Видях как нещо в лицето му се променя. За миг се превърна в мое копие, а после се усмихна. Наистина, той имитираше усмивката ми до съвършенство. Не бях виждал този трик много често. Прегърби се леко и скръсти ръце, както правех аз. Дори произведе шум като от търкане на плат в дървото, за да ми покаже колко е силен.

- Жулиен - рече той, като дори оформяше думите с устни. - Може би всички тайни са нищо в същината си. Може би светът е направен от отпадъци?

- Ти там ли беше, когато е създаден?

- Не зная - отвърна, имитирайки моя саркастичен тон. Дори вдигна вежди като мен. Никога не го бях виждал толкова силен.

- Затвори вратата, Лашър, щом си толкова силен - предизвиках го аз.

И за мое изумление, той посегна към дръжката и отстъпи встрани. Затвори вратата точно както би направил истински човек. Но това явно бе границата на възможностите му, защото се появи силна топлина и той изчезна. След него, както винаги, остана топлина.

- Възхитително! - прошепнах аз.

- Запомни това място, ако ще оставаш на тоя свят. Запомни мотивите. В сумрака отвъд те ще светят в очите ти, ще те водят към дома. Тази къща ще пребъде с векове. Тя е достойна за духовете на мъртвите. В нея винаги ще бъдеш в безопасност. Война, революция или огън, дори придошла река, нищо няма да те сполети. Навремето аз бях поддържан… от два мотива. Два прости мотива. Кръг и камъни във формата на кръст. Само два мотива.

Запомних това. Още едно доказателство, че той не беше самият Дявол.

Изкачих стълбите. Бях измъкнал малко повече информация от него, но все пак не кой знае какво. Горе ме чакаше Катерин.

Беше будна и стоеше до прозореца.

- Къде беше? - попита ме, останала без дъх. После се хвърли към мен да ме прегърне. Лашър като че бе около нас. Казах му без думи да не се явява, за да не я изплаши. Вдигнах леко брадичката и?, както мъж прави с жена, и я целунах.

В тази секунда като че ли с мен се случи нещо необичайно. Може би заради допира на гърдите и?. Тя не носеше нищо под бялата нощница и аз почувствах зърната и?, топлината и? и гореща струя от устните и?. Отдръпнах се, погледнах я, но видях само невинност.

Но също и жена. Красива жена. Жена, която бях обичал винаги, която бе израснала пред очите ми и после ме бе отхвърлила заради друг. Видях тялото, което бях обичал така, както брат обича сестра си. То ми беше много познато от дните на детството, когато лудувахме и плувахме заедно. Изведнъж се осмелих и я целунах отново, после пак и пак, и почувствах как гори в ръцете ми.