Ан Райс - Лашър

Купих от Дарси една градска къща на Рю Домейн. Беше я построил за един човек, който се бе самоубил след банкрут. Виждах призрака му от време на време, но той не ме безпокоеше - беше като призрака на Мари Клодет, нещо безжизнено и неспособно на общуване.

Преместих се там и обзаведох разкошни стаи за Катерин. Но това не и? беше достатъчно. Затова и? казах:

- Добре, ще купим земя на «Честнът» и Първа улица. Ще построим някакъв кошмар в стил гръцки храм, за да си доволна. Хайде, прави каквото искаш. Не ми пука.

Дарси веднага започна плана и построи къщата, в която стоим сега. Аз се държах пренебрежително, но Лашър се появи в моя образ, наведе се над рамото ми и постепенно се промени в тъмнокосия мъж, който предпочиташе да бъде.

- Нека бъде пълна с повтарящи се мотиви, с орнаменти и шарки. Направи я красива - каза ми той.

- Кажи го на Катерин - рекох аз и той се подчини. Вкара тези мисли в главата и? и ръководеше и строежа, и нея, както винаги.

- Това ще е великолепна къща - каза Лашър, когато се връщахме заедно към горната част на града. Беше се материализирал на стъпалото на каретата и стоеше до вратата. - В тази къща ще се случват чудеса.

- Откъде знаеш? - попитах.

- Виждам го. Виждам пътя. Ти си моят обичен Жулиен.

Какво означаваше това, не знаех, но и не се замислих твърде много. Отдадох се на бизнеса си, купувах земи, инвестирах зад граница, и най-вече се опитвах да не мисля за Катерин и тази американска къща. Исках да я примамя обратно във Френския квартал, за да бъде с мен.

Както знаеш, тя се влюби в Дарси! Всъщност Лашър ми разкри тяхната афера. Бях тръгнал натам, защото Катерин не си беше дошла у дома, а на мен не ми се нравеше, че остава толкова късно след като строителите си бяха отишли и броди из недовършената къща с онзи противен ирландец.

Лашър се опита да отклони вниманието ми. Първо каза, че ще говорим, после пък поиска жертва, която да обсеби.

- Не сега - отвърнах. - Трябва да намеря Катерин.

Накрая той се появи в човешки облик и направи най-лошия си номер - подплаши кочияша ми и ние излязохме от пътя, където счупихме колело. Скоро аз седях изгарящ от яд на бордюра, докато се опитваха да поправят каретата. Сега разбирам, че демонът не е искал да стигна до къщата.

Следващата нощ се опитах да го заблудя. Изпратих го със задача да ми намери някои редки монети, а аз тръгнах сам с кобилата си, като пеех през целия път, за да не може да се приближи и да разбере намеренията ми.

Вече се здрачаваше, когато стигнах до къщата. Тя се издигаше като замък, мазилката и? имитираше камък, колоните вече бяха на местата си, а прозорците очакваха стъклата си. Изглеждаше тъмна и изоставена.

Влязох вътре и на пода в салона видях сестра си и онзи мъж. Едва не го убих. Наистина, хванах го за врата и започнах да го удрям с юмрук, но Катерин закрещя:

- Ела, Лашър. Ела, отмъстителю мой. Не му позволявай да убие любимия ми.

Пищя, плака и накрая се свлече на пода в несвяст. Лашър наистина бе там. Усетих го около себе си в мрака, сякаш бе някое огромно морско създание, а аз - беззащитната жертва. Мрак ме обгърна плътно насред двойния салон и аз почувствах как демонът посяга, гали стените и после се събира отново.

- Спри се, Жулиен - каза Лашър. - Вещицата обича своя смъртен мъж. Внимавай. Тя ме повика с древни и свещени думи.

Дарси Монахан стана и понечи да ме нападне, но Лашър сдържа ръката му. Монахан беше суеверен, като всеки с ирландска кръв, и се огледа трескаво, усетил присъствието на демона в мрака. После видя своята Катерин ридаеща на пода и тръгна към нея.

Аз излязох от къщата, изгарящ от гняв. Върнах се в апартамента си на Рю Домейн, наех няколко квартеронки и цяла нощ правих секс с тях, обезумял от мъка. Катерин и онзи ирландски звяр - горе, в квартала на американците.

Сега, когато се връщам към тази история, виждам, че съм скрил твърде много от нея. Тя си мислеше, че мъжът е просто призрак. Не знаеше какво може да стори Лашър, ако го призове.

- Добре - казах и?, - ако искаш да ме убиеш, просто го извикай пак така и той ще се опита да изпълни желанието ти.

Не бях съвсем сигурен в това, но не исках да продължава да сипе проклятия върху мен. Първо ме бе предала с Дарси, а сега и с Лашър. Но тя беше вещицата и аз цял живот щях да я закрилям.

- Не знаеш с какво си имаш работа - казах и?, - аз те опазих от него.

Тя беше ужасена, разплака се, но все пак реши да се омъжи за Дарси Монахан.

- Вече няма нужда да ме пазиш - рече. - Ще се омъжа със смарагда на шията, както изисква семейният закон, но ще се омъжа в църква, пред Божия олтар, а децата ми ще бъдат кръстени с неговото име. Те ще се отвърнат от злото.