Ан Райс - Лашър

Първо мъжът лежеше неподвижно, кожата му беше бледа, а косата - много жълта. После той отвори очи и ние видяхме, че в тях гори друг живот! Очите му се втренчиха в нас и устата се раздвижи, гласът му бе по-плътен, отколкото преди, когато каза:

- О, любими мои, виждам ви. - Беше ужасяващо. Гласът наистина излизаше от устата на човека, а очите му гледаха диво, лишени от интелигентно изражение.

- Седни! - нареди му Маргьорит. - Бъди силен! Обладай тялото! - Тя накара и мен да кажа същото и ние заповтаряхме тези думи до безкрай, а очите на съществото не се откъсваха от нас.

Мъжът се изправи, протегна ръце, но после те пльоснаха безжизнено от двете му страни и той едва не падна по очи. Опита се да се задържи на крака, но падна, а ние се втурнахме да го хванем. Ръцете му започнаха да посягат към въздуха и накрая той успя да ме хване за врата, което не ми хареса особено, но аз знаех, че е твърде слаб, за да ме нарани, а и той каза отново с ужасния си глас:

- Любимият ми Жулиен.

- Обладай това тяло завинаги - извика Маргьорит. - Нека то стане твое по право.

И тогава тялото затрепери, а пред очите ми се случи същото като с бебето, косата на мъжа започна да потъмнява, а лицето му да се криви.

След миг горкият старец падна мъртъв в ръцете ни, без да разберем дали поне за миг е успял да си върне властта над собственото си тяло.

Щом го положихме на леглото, Маргьорит го огледа много внимателно. Показа ми участъците от кожата, които бяха избелели, и кичури от косата му, които бяха видимо потъмнели, сякаш отвътре бе изригнала някаква енергия и ги бе променила. Аз отбелязах, че са променени само новите и по-къси коси, а кожата започва пак да придобива жълтеникавия си оттенък.

- Какво ще правим с това, мамо? Трябва да го запазим в тайна от семейството.

- Разбира се - каза тя. - Но нека първо да отрежем главата, за да я запазим.

Аз седнах до стената изтощен, кръстосах глезени и гледах тихо как тя бавно сече главата на мъжа с брадвичка. После я потопи в химикалите, които бе купила специално за целта, и затвори буркана. Очите на мъжа бяха втренчени в мен.

После Лашър се съвзе, ако може така да се каже. Пак се появи в образа на силен мъж до нея. Помня този момент добре - демонът стои там като най-невинен човек, с разширени очи, почти миловиден, а Маргьорит затваря капака на буркана, вдига го към светлината и говори на главата вътре като на бебе: «Браво, браво, малка главичке, добре се справи».

После майка ми веднага се зае да драска нещо за бъдещите си експерименти.

Майкъл, когато ти дойде в тази къща и видя бурканите, ти всъщност видя единствения резултат от магията и?. Не постигнахме нищо повече. Но как можехме да го знаем тогава?

С всяка нова жертва ставахме все по-коварни и все по-дръзки, както и все по-обнадеждени. Научихме, че телата трябва да са силни, а не стари, че младеж без семейство или дом бе най-добрият избор.

Живеех в страх Катерин да не разкрие всичко това. Тя беше моята радост. Понякога сядах, гледах я и си мислех: «Само да знаеш какво става, сестричке». И все пак не можех да се откъсна от майка си и онова създание, не можех да се откъсна от нищо. Катерин беше моето чисто «аз», детето, което никога не съм бил, добрият човек, който не бях пожелал да бъда. Обичах я.

Колкото до машинациите ми с демона, аз им се наслаждавах. Изпитвах тайно удоволствие дори при залавянето на жертвите и воденето им у дома, докато ги съпровождахме по стъпалата и ги придумвахме да се превърнат в подходящи съседи за него. Всеки експеримент бе невероятно вълнуващ за мен. Блещукащите свещи, жертвата на леглото, самото обсебване - беше хипнотично.

Лашър също започна да проявява предпочитания. Искаше хора със светъл тен и коса, за да може да ги промени по-лесно, както желае, и да може да остане в тях по-дълго, да се разхожда и да говори чрез телата им.

Винаги настъпваха някои повърхностни мутации, но това беше всичко. Само кожа, коса и нищо друго.

А накрая жертвата винаги умираше.

Демонът обичаше това - скоро дори вече не можеше без тези вселявания.

- Тази нощ ще видя луната през човешки очи - казваше Лашър, - доведете ми дете. Искам тази нощ да танцувам на музиката с човешки крака. Извикайте цигулари пред вратата и ми доведете крака, които знаят да танцуват.

Като отплата за всичко това той ни носеше злато и бижута в невъобразими количества. Винаги намирах пари в джобовете си. Ставахме все по-богати, а Лашър ни предупреждаваше кога да изтеглим парите си от това или онова място и никога не бъркаше.