Ан Райс - Лашър

- Но ти няма да пометнеш този път - рече той. Лежеше до нея. Сложи ръка на корема и? и се усмихна. Отново започна своята подобна на жужене песен и за миг устата му изглеждаше гротескно - това беше език!

- Да, скъпа моя, любима моя, детето е живо и ме чува. Детето е момиче. То е в теб.

Тя изпищя.

Обърна гнева си към нероденото създание, искаше да го убие, да го убие, да го убие - а после се отпусна назад, потънала в пот. Отново вонеше, в устата си имаше вкус на повръщано. Чу звук, сякаш някой плачеше.

Той отново започна странната си песен.

А после пак се чу плачът.

Тя затвори очи, опита се да разбере какво чува.

Не можа. Все пак сега долавяше и друг, нов глас, в нея самата. Той и? говореше на език без думи, който тя някак можеше да разбере. Търсеше любов, търсеше утеха.

Няма да те нараня отново, помисли си. Отговорът беше благодарност и любов, без думи.

Господи, то беше живо, той бе прав. Беше живо и я чуваше. Болеше го.

- Няма да трае много дълго - каза и? Лашър. - Ще се грижа за теб от цялото си сърце. Ти си моята Ева, все още си безгрешна. А щом то се роди, ако искаш, можеш да умреш.

Роуан не му отговори. Защо да му отговаря? За първи път от два месеца той имаше с кого друг да си говори. Извърна глава настрани.

Тринайсет

Ан Мари Мейфеър седеше сковано на мекия бежов диван от изкуствена кожа във фоайето на болницата. Мона я видя още щом влезе. Ан Мари беше с тъмносиния костюм от погребението и обичайната старомодна натруфена блуза с къдрички. Четеше списание, кръстосала крака, черните и? очила се бяха смъкнали на носа, а черната и? коса бе опъната на кок. С малкия си нос, с малката си уста и с тези големи очила изглеждаше едновременно глупава и интелигентна.

Обърна се към Мона, която се приближи, целуна я по бузата и после се тръшна до нея на дивана.

- Райън обади ли ти се? - попита Ан Мари. Говореше тихо и потайно, въпреки че наоколо не се виждаха много хора. Далеч в дъното вратите на асансьора се затвориха и отвориха. Бюрото на рецепцията с високия безличен плот беше празно.

- За мама ли? - отвърна Мона. Мразеше това място. Реши, че когато стане много богата и има инвестиции във всеки сектор от икономиката, ще отдели малко време да украси подобни стерилни и студени места. После се сети за медицинския център «Мейфеър»! Разбира се, този проект трябваше да продължи! Тя щеше да помогне на Райън. Не можеха да я изолират от него. Щеше да говори с Пиърс за това утре. Ще говори и с Майкъл, щом той се почувства по-добре.

Погледна пак към Ан Мари и каза:

- Райън каза, че мама е тук.

- Да, тук е и според сестрите смята, че се опитваме да я затворим за постоянно. Така им казала тази сутрин, когато са я приели. Били и? инжекция и оттогава спи. Сестрата каза, че ще ми се обади, когато се събуди. Но аз имах предвид дали Райън ти е казал за Едит.

- Не, какво се е случило с Едит? - Мона едва познаваше Едит. Тя беше внучка на Лорън и бе плаха, саможива жена, която живееше на Еспланада авеню и по цял ден се занимаваше със своите котки - предсказуема и скучна, никога не излизаше, явно дори не ходеше и на погребения. Едит. Как изглеждаше? Мона не беше сигурна.

Ан Мари изправи гръб на дивана, плесна списанието на масичката и вдигна очилата на носа си.

- Едит е умряла този следобед. От кръвоизлив, също като Джифорд. Райън каза, че жените от семейството не бива да остават сами. Може да е нещо генетично. Покрай нас винаги трябва да има хора. Така, ако нещо се случи, ще можем да повикаме помощ. Едит е била сама, като Джифорд.

- Шегуваш ли се? Как така Едит Мейфеър е мъртва? Наистина ли?

- Да, повярвай ми. Как ли се чувства Лорън? Тя отишла да и? се скара, че не се е появила на погребението на Джифорд, а Едит лежала на пода в банята. Кръвта и? била изтекла. А котките се мотаели около нея и я ближели.

За миг Мона не можа да каже нищо. Трябваше да помисли, и то не само за онова, което знаеше, но и колко от него може да каже на някого и защо. Донякъде бе просто шокирана.

- Значи и тя е получила маточен кръвоизлив?

- Да, вероятен спонтанен аборт. Така казват. Човек, който познава Едит, би решил, че това е невъзможно. Също както и за Джифорд. И двете не може да са били бременни. Този път обаче правят аутопсия. Така поне хората от семейството ще сторят нещо повече от това да палят свещи, да се молят и да се гледат накриво.

- Да, това е добре - каза Мона тихо. Опитваше се да мисли и се надяваше братовчедка и? да млъкне поне за малко. Но нямаше такъв късмет.

- Виж, всички са много притеснени - каза Ан Мари, - но трябва да следваме нареждането. Човек може да получи кръвоизлив и без да пометне, очевидно. Така че не се отдалечавай сама. Ако се почувстваш слаба или усетиш други необичайни симптоми, трябва веднага да повикаш помощ.