Ан Райс - Лашър

- По-скоро бих умряла.

Той поклати изнурено глава и извърна очи. Като че мечтаеше.

- Мислиш ли, че ще имаме милост, когато започнем да властваме? Било ли е някое по-висше същество милостиво към по-слабите? Били ли са испанците милостиви към диваците от Новия свят? Не, историята не познава такъв случай, нали? Никога по-висше, по-развито същество, не е било милостиво към по-нисшите. Напротив, по-висшите унищожават нисшите. Не е ли така? Не е ли такъв твоят свят, отговори!

В очите му избиха сълзи. Той захлупи глава на ръката си и заплака. Накрая избърса очи с кърпа от банята и каза:

- О, какво само можеше да се получи между нас!

- Какво? - попита тя.

Той започна пак да я целува, да я гали и да разкопчава дрехите и?.

- Престани. Вече два пъти пометнах. Болна съм. Не виждаш ли? Виж лицето ми, ръцете. Трети аборт ще ме убие, не разбираш ли? Вече умирам. Ти ме убиваш. Къде ще идеш, когато си отида? Кой ще ти помогне? Кой знае за теб?

Той се замисли и внезапно я удари. Поколеба се, но това като че го задоволи. Тя се взираше в него.

Той легна на леглото и започна да гали косата и?. Тя вече имаше съвсем малко мляко, но той го изсмука. Започна да разтрива раменете и ръцете и?, после краката. Целуваше цялото и? тяло. Тя изгуби съзнание. Когато се свести, беше късна нощ, бедрата и? бяха протрити и влажни от него и от собственото и? желание.

Когато стигнаха в Хюстън, тя осъзна, че сама си е уредила затвор. Сградата бе съвсем пуста, а тя бе наела два много високи етажа. Той и? отпусна два дни. Сдобиха се с най-различни неща за свое удобство в тази висока кула от приказките, издигаща се сред неонови и потрепващи светлини. Тя гледаше, чакаше, опитваше се да се възползва и от най-малката възможност, но той бе твърде бдителен, твърде бърз.

После я върза. Нямаше да има никакво проучване, никакви изследвания.

- Вече знам каквото ми е нужно - каза той.

Първия път го нямаше ден. На втория - цялата нощ и почти цялата сутрин. Третият път беше сега - когато замина за четири дни.

А виж сега какво бе направил с тази студена модерна стая с бели стени, стъклени прозорци и ламинирани мебели.

Краката я боляха много. Тя изкуцука от банята в спалнята. Той бе изчистил леглото, беше го застлал с чаршафи на рози и бе напълнил стаята с цветя. Това събуди странна асоциация в съзнанието и?, спомни си за една жена, която се бе самоубила в Калифорния. Първо си поръчала много цветя, наредила ги около леглото и изпила отрова. Или пък просто си припомни за погребението на Деидре, с купищата цветя и жената в ковчега, която приличаше на голяма кукла?

Стаята напомняше на място за смърт. Цветята, събрани в големи букети, бяха навсякъде. Ако умреше сега, той сигурно щеше да се шашне. Беше толкова глупав. Трябваше да бъде спокойна. Трябваше да мисли, да живее и да бъде умна.

- Лилии, рози. Сам ли ги донесе? - попита тя.

Той поклати глава.

- Доставиха ги, бяха пред вратата, когато дойдох.

- Да не си мислил, че ще ме завариш мъртва?

- Не съм толкова сантиментален, освен когато става въпрос за музика - каза той с весела усмивка. - Храната е в другата стая. Ще ти донеса. Какво друго да направя за теб, любов моя? Искаш ли да ти кажа нещо? Какво би те вразумило?

- Мразя те от сърце и душа - каза тя. Седна на леглото, защото в стаята нямаше столове, а тя не можеше вече да стои на краката си. Глезените я боляха, ръцете също. Умираше от глад.

- Защо не ме убиеш?

Той излезе и донесе голяма табла, пълна с деликатесни салати, пакети студено месо и торбичка за отпадъците.

Тя яде с настървение, после блъсна таблата настрани. Имаше кутия с портокалов сок и тя я изпи. Стана и тръгна с куцане към банята, като едва не падна. Остана там много дълго, седнала на тоалетната чиния и опряла глава на стената. Страхуваше се, че може да повърне. Огледа бавно помещението. Нямаше нищо, с което да се самоубие.

Пък и не би го направила. Още имаше сила за борба, много сила. Ако трябваше и двамата щяха да умрат в пламъци. Това можеше да се уреди. Но как?

Отвори немощно вратата. Той стоеше там, със скръстени ръце. Взе я и я отнесе на леглото. Беше пръснал по него бели маргаритки от букетите и когато потъна сред твърдите стебла и ароматни цветове, тя започна да се смее. Беше и? хубаво да се смее, смя се, докато смехът не започна да се лее от нея като песен.

Той се наведе да я целуне.

- Не го прави пак. Ако пометна още веднъж, ще умра. Има по-лесни и бързи начини да ме убиеш. Не можеш да имаш дете от мен, не разбираш ли? Какво те кара да мислиш, че можеш да имаш дете от когото и да било?