Ан Райс - Лашър

Щом се върна, той извади телефона от мястото, където го бе скрил, и поръча истински пир за нея. После отново я помоли за прошка и посвири на малката си флейта.

Тя се нахрани, а той следеше всяко нейно движение със замислен поглед.

На следващия ден тя не се съпротивлява, докато я връзваше. Този път го направи с книжно тиксо, което бе купил предния ден. Когато понечи да залепи устата и?, тя кротко го посъветва да не го прави, защото може да се задуши. Той се спря на по-безболезнения и ефикасен метод с парцала. Тя започна да се върти диво, щом той излезе, но без полза. Нищо не ставаше. Млякото се стичаше от гърдите и?, беше и? зле и стаята започна да се върти пред очите и?.

Следобеда на следващия ден, след като правиха любов, той легна върху нея - тежък, потен, меката му черна коса се спускаше между гърдите и?, лявата му ръка лежеше върху нейната дясна. Спеше и шептеше по странния си начин. Беше срязал тиксото.

Тя се вгледа във върха на главата му, в блестящата черна грива, вдъхна аромата му и се притисна към него. После заспа за около час.

Когато отвори очи, той още не се беше събудил. Дишаше дълбоко.

Тя посегна с лявата си ръка и взе телефона. Тялото и? изобщо не помръдна. Набра рецепцията и заговори така тихо, че едва я чуваха.

В Калифорния беше нощ. Ларк я изслуша. Навремето той и? беше шеф. Беше и? приятел. Беше единственият, който щеше да и? повярва, единственият, който щеше да отнесе пробите в института «Кеплингер». Каквото и да станеше с нея, пробите щяха да идат в «Кеплингер». На Мич Фланаган можеше да се вярва, въпреки че може би вече не я помнеше.

Някой трябваше да знае.

Ларк и? зададе няколко въпроса. Не те чувам, настоя той, говори по-силно. Тя му каза, че е в опасност, че може да бъде прекъсната всеки момент. Искаше да му съобщи и името на хотела, но се разколеба. Ако той дойдеше да я търси тук, докато беше така безпомощна, вероятно нямаше да може да изнесе пробите. Умът и? бе претоварен. Не можеше да разсъждава. Спомена на Ларк за помятанията и в този миг Лашър отвори очи. Грабна телефона от ръката и?, изтръгна кабела му от стената и отново започна да я бие.

Спря, защото тя му припомни, че ще я насини, а на следващия ден тръгват за Америка. Когато започна да я връзва, го помоли да направи по-хлабави възли. Каза му, че ако продължава да я стяга така, може да изгуби ръцете и краката си. Не беше лесна работа да имаш затворник.

Той заплака отново и пак каза:

- Обичам те. Само да можех да ти вярвам. Само ако ми помагаше, ако ме обичаше, ако ми беше вярна. Но аз те направих такава, пресметлива вещица. Гледаш ме и се опитваш да ме убиеш.

- Прав си - каза тя. - Но трябва да идем в Америка, освен ако не искаш да ни открият.

Знаеше, че ако не успее да се измъкне от тази стая, ще откачи напълно и ще стане безполезна. Опита се да измисли план. Трябваше да прекосят океана, да са по-близо до дома. По-близо до дома. Хюстън беше близо.

Изведнъж я обзе отчаяние. Вече знаеше какво трябва да направи. Трябваше да умре, преди да зачене отново от това същество. Не, нямаше да роди още едно такова, не можеше. Но той продължаваше да опитва и тя бе заченала вече два пъти. Направо и? причерня от страх. За първи път в живота си разбра защо някои хора не могат да помръднат, когато са уплашени, разбра какво е да се вкамениш от ужас.

Какво бе станало с бележките и??

На сутринта те събраха куфарите си. Всичките медицински проби и изследвания бяха в една чанта. Тя сложи в нея и копия на всички формуляри, които бе използвала в различните клиники. Отгоре остави инструкциите за портиера, в които бе изписан адресът на Ларк. Лашър като че не забеляза.

Беше взела доста опаковъчни материали от лабораторията, но все пак напъха няколко кърпи между стъклениците с пробите. Сложи вътре и старите си окървавени дрехи.

- Защо не ги изхвърлиш? - настоя той. - Миришат ужасно.

- Аз не усещам - каза тя хладно. - Пък и трябва да уплътня пробите, нали ти казах. Не мога да си намеря бележниците. Имах толкова много.

- Да, аз ги прочетох - рече той тихо. - И ги изхвърлих.

Тя се втренчи в него.

Не бе останало нищо, освен пробите. Никой нямаше да узнае, че това нещо е живяло, дишало и е искало да се размножава.

На портала на хотела, докато той уреждаше кола за летището, тя даде чантата с пробите на портиера заедно с пачка швейцарски франкове и му каза бързо на немски, че чантата трябва да бъде изпратена веднага на доктор Самюъл Ларкин. След това му обърна гръб и тръгна към колата, а Лашър се обърна, усмихна и? се и и? подаде ръка.