Ан Райс - Лашър

- Жена ми, колко изморена изглежда - каза той тихо с лека усмивка. - Беше много болна.

- Да, много - отвърна тя и се зачуди какво ли си е помислило пиколото, когато е видял слабото и? насинено лице.

- Нека те прегърна, скъпа - каза Лашър и преметна ръка зад нея на задната седалка. Целуна я, когато потеглиха. Тя не се обърна да види дали портиерът е влязъл с чантата. Не посмя. Портиерът щеше да намери адреса вътре. Трябваше да го намери.

Когато стигнаха в Ню Йорк, той се усети, че чантата с пробите и всички изследвания я няма. Заплаши да я убие.

Тя лежеше на леглото и отказваше да говори. Той я върза, но нежно, като и? остави място да движи крайниците си, но без да може да се освободи. Усуканото тиксо се превръщаше в най-здравото въже на света. Зави я внимателно, за да не измръзне, пусна вентилатора в банята и телевизора високо, но не прекалено, и излезе.

Мина цяло денонощие, преди да се върне. Тя не можа да се сдържи и се изпусна в леглото. Мразеше го. Искаше той да умре. Искаше да знае някаква магия, с която да го убие.

Той седя до нея, докато тя уреждаше нещата в Хюстън - два етажа от петдесететажна сграда, където щяха да са съвсем сами. По мащабите на града това бе малък комплекс, в самия център. В Хюстън нямаше много празни сгради. В тази се бе помещавала някаква програма за изследвания на раковите заболявания. Понастоящем в нея нямаше други наематели.

Оборудването бе останало, вече преминало към собствениците на сградата. Но те не можели да дадат никакви гаранции за него. Тя им каза, че няма проблем. Щеше да наеме всичко, заедно с жилищните помещения, офисите, приемните, стаите за прегледи и лабораториите. Уреди и останалото оборудване, нае коли, въобще всичко, което щеше да им е необходимо за сериозно проучване.

Той я гледаше много студено. Следеше пръстите и?, докато тя натискаше бутоните на телефона, и я слушаше внимателно.

- Този град е много близо до Ню Орлиънс - каза му тя. - Разбираш ли това? - Не искаше той самият да го открие рано или късно и да и? се разгневи. Китките я боляха, защото той постоянно я дърпаше за ръка след себе си. Беше гладна.

- О, да, Мейфеър - рече той и посочи към разпечатаната история, която лежеше в папката. Не минаваше и ден, без да чете записките си или да слуша касетите. - Но те никога няма да се сетят да те търсят тук, нали?

- Не - отвърна тя. - Ако нараниш Майкъл Къри, ще се самоубия. Тогава няма да имаш голяма полза от мен.

- Не съм сигурен, че и сега имам полза от теб - каза той. - Светът е пълен с много по-любезни и сърдечни хора от теб, хора, които пеят по-добре.

- Тогава защо не ме убиеш? - отвърна тя. Той се замисли и тя впрегна цялата си невидима сила, за да го убие. Но беше безполезно.

Вече искаше да умре или да заспи завинаги. Вероятно бе едно и също.

- Мислех, че си нещо невероятно, нещо невинно - каза тя. - Нещо, напълно непознато и ново.

- Да, знам, че така си мислеше! - отвърна той рязко, гневен и опасен, сините му очи светеха яростно.

- Но сега не мисля така.

- Това ти е работата - да разбереш какво съм.

- Опитвам се - отвърна тя.

- Не можеш да отречеш, че за теб съм красив.

- И какво от това? Аз те мразя.

- Да, стана ми ясно от твоите бележници, «този нов вид», «това същество», «това създание» - колко клинично говориш за мен. Но знаеш ли какво? Грешиш. Аз не съм нов вид, скъпа моя, аз съм много стар, по-стар, отколкото можеш да си представиш. Моето време отново настъпва. Не можех да избера по-добър момент за моето любимо потомство. Не искаш ли да разбереш какво представлявам?

- Ти си чудовищен, ти си неестествен, ти си жесток и импулсивен. Ти не можеш да мислиш нормално, нито да се концентрираш. Ти си луд.

Той така се вбеси, че не можа да отговори нищо. Искаше да я удари. Тя видя как ръката му се отваря и се свива в юмрук.

- Представи си - каза той, - че цялото човечество изчезне, скъпа моя, и всички гени на това човечество останат в кръвта на едно-единствено човекоподобно същество, което ги предава нататък, докато най-накрая от маймуната се роди отново човек!

Тя не каза нищо.

- Мислиш ли, че този човек ще е много милостив към нисшите примати? Особено ако си е намерил самка? Женска, която може да се чифтоса с него, за да сложи началото на нова династия по-висши същества…

- Ти не си по-висш от нас - каза тя студено.

- Глупости! - изкрещя той яростно.

- Не знам със сигурност как точно се случи, но знам, че няма да се случи отново.

Той поклати глава и и? се усмихна.

- Каква глупачка си само. Какъв егоист. Като всички учени, чиито думи чета сега и слушам по телевизията. Случвало се е преди и преди, и преди… а сега е най-подходящото време, сега е моментът. Този път няма да има жертви, този път ще опитваме както никога досега!