Ан Райс - Лашър

- Вече ги имам - напомни му тя. От тази и други негови забележки, стана ясно, че не си спомня и най-простите неща. - Трудно ще проследят сметките. Можем да се върнем в Щатите, щом искаш.

Всъщност сърцето и? подскочи при тази мисъл.

- Има един институт по неврология в Женева - добави тя. - Можем да идем там. Световноизвестен е. Огромен. Можем да свършим част от работата в него. Ще направим всички транзакции през «Суис Банк». Там можем да планираме нещата. Повярвай ми, така е най-добре.

- Да - отвърна той. - А оттам можем да се върнем в Щатите. Те ще те търсят. Ще търсят и мен. Трябва да се върнем. Мисля къде точно да идем.

Тя заспа, сънуваше само лабораторията, изследвания, микроскопи, наука. Мислеше за тях като за екзорцизъм. Знаеше, разбира се, че не би могла да свърши всичко сама. Най-доброто, което можеше да направи, бе да се снабди с компютър и да запише откритията си. Трябваше да намерят град, пълен с лаборатории, град, в който болниците са колкото дърветата и където тя ще може да иде в един голям център, после в друг…

Той седна до масата да чете отново историята на Мейфеър. Устните му се движеха много бързо и отново чу познатото жужене. Смееше се на някои неща в историята, сякаш ги узнаваше едва сега. Коленичи до нея и се вгледа в лицето и?.

- Млякото вече спира, нали?

- Не знам. Много ме боли.

Той започна да я целува. Изцеди малко мляко на пръста си и го намаза на устните и?. Тя го опита и каза, че има вкус на вода.

В Женева планираха всичко, до последната подробност.

Най-очевидният избор за крайната им цел бе Хюстън, Тексас. Защо? Много просто, там бе пълно с болници и медицински центрове. В Хюстън се провеждаха всякакви изследвания. Тя щеше да открие сграда, стара лаборатория, вече изоставена заради краха в нефтената индустрия. Никой нямаше да ги намери там.

Парите не бяха проблем. Големите суми, които бе прехвърлила, бяха на сигурно в огромната «Суис Банк». Трябваше само да открие няколко фиктивни сметки в Калифорния и Хюстън.

Тя легна отново в леглото, пръстите му стискаха здраво китката и?. Мислеше за Хюстън, само на час път със самолет от дома.

- Само на час път.

- Да, никога няма да се досетят - каза той. - Със същия успех можехме да сме на Южния полюс. Не можеше да измислиш по-хитро място.

Сърцето и? се сви. Тя заспа. Беше и? зле. Когато се събуди, кървеше. Пак аборт, този път лепкавият зародиш бе дълъг около два инча, дори повече, преди да започне да се разпада.

На сутринта, след като си отпочина, тя стана. Трябваше да иде в института, да изследва това нещо и да направи още тестове на Лашър. Започна да му крещи и накрая, ужасен и нещастен, той се съгласи.

- Страхуваш се да останеш сам, нали? - попита тя.

- А ти как би се чувствала, ако беше последният мъж на земята, а аз - последната жена?

Тя не разбра какво иска да каже, но той като че ли явно знаеше. Заведе я до института. Вече владееше всички ежедневни дейности - спираше таксита, даваше бакшиши, четеше, разхождаше се, тичаше, качваше се в асансьори. Беше си купил евтина дървена флейта от някакъв магазин и свиреше на улицата, но все беше недоволен от нея и от собствената си неспособност да създава мелодии. Не посмя да си купи радио, то можеше да го завладее изцяло.

В института тя си намери бяла престилка и папка, молив, формуляри, жълти, розови и сини клипсове за различните изследвания и започна да попълва фалшивите заявки.

В един момент бе негов лекар, в друг - лаборант, а ако някой се приближеше, той се смущаваше като знаменитост, която иска да остане инкогнито.

Насред всичко това, тя успя дори да напише дълга бележка на един от тройните формуляри и я адресира до портиера на хотела. В нея имаше инструкции да изпрати медицинските проби на Самюъл Ларкин, Университетска болница, Сан Франциско, Калифорния. Щеше да достави пробите възможно най-скоро. Портиерът трябваше да ги пусне като спешна пратка, изискваща специални термични условия.

Когато се върнаха в хотела, тя взе една лампа и го удари. Той се олюля и падна на пода, по лицето му потече кръв и влезе в очите му. Все пак успя да стане, както дете оцелява след падане от много висок прозорец. Сграбчи я и я удря, докато тя не изгуби съзнание.

През нощта се събуди. Лицето и? беше подуто, но костите бяха здрави. Едното и? око бе почти затворено. Това означаваше, че щеше да остане няколко дни в стаята. Дни. Не знаеше дали ще издържи.

На сутринта той за първи път я върза за леглото. Използва парчета от чаршафите и направи здрави възли. Почти бе приключил, когато тя се събуди и откри, че устата и? е запушена. Той излезе и не се върна няколко часа. Никой не дойде в стаята. Вероятно беше инструктирал персонала. Роуан започна да рита, пищя, но без полза. Парцалът заглушаваше виковете и?.