Ан Райс - Лашър

Тя го помоли да разкаже за времето преди вещиците Мейфеър, най-далечните и странни неща, които може да си спомни. Той говореше за хаос, за мрак, за скитане без край. Говори за липса на организирана памет, за това, че съзнанието му придобило някаква структура със…

- Сузан - подсказа тя.

Той я погледна безизразно. После каза «да» и изпя имената на всички вещици едно след друго: «Сузан, Дебора, Шарлот, Жан-Луиз, Анжелик, Мари Клодет, Маргьорит, Катерин, Жулиен, Мери Бет, Стела, Анта, Деидре, Роуан!».

Придружи я до местния клон на «Суис Банк», където тя прехвърли още пари, като направи така, че те да минат през Рим, а в един случай дори през Бразилия, докато стигнат до нея. Банковите служители бяха доста услужливи. В адвокатската фирма, която и? препоръчаха, той само гледаше и слушаше търпеливо, докато тя пишеше инструкциите си, сред които и това, че Майкъл може да запази къщата на Първа улица до смъртта си, както и каквото пожелае от завещанието.

- Но ние ще се върнем там, нали? - настоя той. - Някой ден ще живеем там, ние двамата. В онази къща! Той няма да я задържи завинаги.

- Сега това е невъзможно.

Каква глупост.

Адвокатите пуснаха компютрите си, вкараха информацията в системата и скоро получиха потвърждение, че Майкъл Къри е в град Ню Орлиънс, Луизиана, че е болен и е в интензивното на «Болница на милосърдието», но определено е жив!

Той видя, че тя увеси глава и се разплака. След час напуснаха фирмата и той и? каза да седне на една пейка в парка «Тюйлери» и да стои мирна, защото ще я наблюдава.

Върна се с два нови паспорта. Сега можеха да сменят хотелите и да бъдат различни хора. Тя се чувстваше скована, всичко я болеше. Когато отидоха във втория хотел, прекрасна сграда в стил крал Джордж V, се свлече на дивана в апартамента и спа с часове.

Как щеше да го проучи? Парите не бяха проблем; просто имаше нужда от оборудване, с което обаче не можеше да борави. Имаше нужда от медицински уреди, електронни програми, мозъчни скенери, от какво ли не.

Той излезе с нея да си купи бележници. Променяше се пред очите и?, но едва забележимо. Няколко бръчици се появиха по кокалчетата на ръцете му, а ноктите му вече изглеждаха много по-здрави, макар и все още с цвета на кожата. Клепачите му също имаха малки гънки, които придаваха на лицето му по-зрял вид. Започнаха да му никнат мустаци и брада. Той ги остави, макар че го боцкаха.

Тя пишеше в бележниците, докато оставаше съвсем без сили и вече не можеше да вижда. Записваше всичките си наблюдения на стегнат научен език. Написа и за нуждата му от въздух, че отваря прозорците навсякъде, където идат, че понякога се задъхва и че главата му се поти, докато спи, а фонтанелата му не се е смалила от раждането насам, че е ненаситен на млякото и?, а тя е слаба и изтощена.

На четвъртия ден в Париж тя настоя да идат в голямата централна болница. Той не искаше, но тя успя да го прилъже, обзалагаше се с него колко глупави могат да бъдат хората и му каза колко ще е забавно да се промъкнат там, като се представят за редовни служители.

Той се зарадва.

- Да, хванах му цаката! - рече триумфално, сякаш тази фраза имаше специално значение за него. Изговаряше много подобни фрази с удоволствие. «Хайде с мен, чист терен!» и други такива. Понякога си пееше смешни стихчета, които бе чул.

«Мамо, искам да поплувам тука!»

«Може, дъще, но внимавай.

Дрехите си закачи на бука,

във водата не припарвай.»

Такива неща го разсмиваха много. Мери Бет казала веднъж това, Маргьорит - онова. Спомни си някаква поговорка, казваше я все по-бързо, докато накрая думите се превърнаха в свирукащ шепот.

Тя се опитваше да го забавлява, учеше го на други такива скоропоговорки. Когато го порази със странните конструкции в английския, като «Хвърли мама през прозореца целувка», той направо изпадна в истерия. Дори алитерацията го разсмиваше. «Мама ми меси милинка.»

Сякаш самата форма на устата и?, докато го произнасяше, го разсмиваше. Той бе като обсебен от римите. «Крал Карл и кралица Клара крали кларнети от кралството на крал Карл Пети.» Понякога дори танцуваше на тях.

В селението на духовете музиката му доставяла удоволствие. Чувал я от време на време, когато не можел да долови никакво друго излъчване от хората. Сузан пеела, докато работела. Той си спомни няколко думи, звучаха на келтски, но не можеше да каже какво означават! Беше забравил. След миг заговори жаловито на латински и изпя много стихове, но не успя да ги повтори.

Събуди се посред нощ и заговори за катедралата. За нещо, случило се там. Целият беше в пот. Каза, че трябва да идат в Шотландия.