Ан Райс - Лашър

По едно време взе хотелското меню от масата и изпя имената на ястията. После се върна яростно към писането.

- Жулиен заведе Евелин в къщата си и там заченаха Лаура Лий, която пък роди Алисия и Джифорд. Жулиен има още едно незаконно дете, Майкъл О’Брайън, роден от момиче от сиропиталището «Света Маргарет», което после отива в манастир и става сестра Бриджит Мери, а от същото момиче, три момчета и едно момиче… което се жени за Алаистър Къри, който има син Тим Къри, който…

- Чакай малко, какво пишеш?

- Остави ме. - Той внезапно се втренчи в нея и скъса листа на парченца. - Къде са ти бележниците, какво пишеш в тях?

Никога не се отдалечаваха много от стаята. Роуан бе твърде слаба, твърде изморена. Гърдите и? бяха изпълнени с мляко, което започваше да тече под блузата и?. Той дойде да пие. Взе я в обятията си. Тя изпитваше такова огромно удоволствие от кърменето, че вече нищо друго нямаше значение. Страхът я напусна.

Това е козът му, каза си, удоволствието, насладата, разкошът и радостта от това да бъде с него, да слушам бързата му, несвързана реч, да го гледам как реагира на всичко.

Но какво представлява той? Още от самото начало бе живяла с илюзията, че някак го е създала, че чрез своята мощна телекинеза някак е успяла да превърне своето собствено дете в него. Сега започваше да разбира възможните противоречия. Първо, не си спомняше да е осъзнавала какво ще се случи, докато той не започна да се гърчи на пода, да се бори за живота си, целият мокър от родилните води. Тя някак бе успяла да го нахрани чрез психичната си сила. Дори му бе дала коластра, сега си спомняше, първото, което потече от гърдите и?, а то не беше никак малко.

Но това нещо, това създание, беше добре развито - не бе чудовището на Франкенщайн, скърпено от различни части, не беше гротескна рожба на вещица. Тя осъзнаваше и качествата му - той можеше да тича много бързо, усещаше миризми, които тя не долавяше, а също така излъчваше аромат, който хората чувстваха, без да си дават сметка за това. Да, така беше. От време на време ароматът му я завладяваше и тогава имаше зловещото усещане, че я обгръща изцяло и я контролира като някакъв феромон.

Тя водеше дневник, за да може, ако нещо се случи с нея, някой да го открие и да разбере.

- Стояхме много дълго в Париж - каза тя. - Може да ни открият. - Бяха дошли две съобщения от банката. В сметката и? бе постъпило цяло състояние и и? отне цял следобед да разпредели парите на различни сметки, за да ги прикрие. Той не се отделяше от нея. Тя искаше да заминат на някое по-топло място.

- Стига, скъпа моя, вече сменихме десет хотела. Не се притеснявай, спри да проверяваш ключалките. Знаеш от какво е, нали? От серотонина в мозъка ти. Ти си обсесивно-компулсивна, винаги си била такава.

- Откъде знаеш?

- Казвам ти… аз… - И замълча. Може би вече не бе така уверен, може би - Зная това, защото ти го знаеш. Когато бях дух, знаех всичко, което знаеха и моите вещици. Просто аз…?

- Какво има, какво говориш?

През нощта той застана до прозореца и гледа светлините на Париж. Прави любов с нея няколко пъти, без значение дали тя спеше, или бе будна. Мустаците му бяха станали по-гъсти и меки, брадата му вече покриваше цялата брадичка.

Но фонтанелата още не се беше затворила.

Всъщност целият му растеж изглеждаше някак програмиран и различен. Тя започна да прави сравнения с други видове, записваше специфичните му характеристики. Например той имаше сила на ръцете на по-нисш примат, но пръстите му бяха по-ловки. Искаше и? се да види какво ли би направил, ако седне пред пиано. Нуждата му от въздух бе най-уязвимото му място. Тя предполагаше, че би могъл да се задуши. Но той беше много силен. Ужасно силен. Какво ли щеше да се случи с него във вода?

Напуснаха Париж и заминаха за Берлин. Той не хареса немския език; звучеше му грозно, но «отчетливо». Каза, че не може да се отърве от тези натрапчиви звуци. Искаше да се махне от Германия.

Същата седмица тя пометна. Получи силни спазми и целият под в банята се покри с кръв, докато се усети какво става. Той се взираше озадачен в кръвта.

- Трябва да си почина - каза тя. Само да можеше да си почине, на някое тихо място, където никой не пее, не рецитира стихове и така нататък, просто на тихо. Намери малкото, подобно на желатин топче сред кръвта. Беше ембрион, съвсем малък, но все пак имаше крайници! Това я отврати и изуми. Настоя да иде в някоя лаборатория, където да го изследва.

Успя да спечели три часа, преди хората да станат подозрителни, и си направи няколко бележки.