Ан Райс - Лашър

Върнаха се в хотела и продължиха с подреждането на хронологията. Той описа на диктофона всички вещици от Сузан до Роуан и за нейна изненада включи и Жулиен. Така ставаха четиринайсет, но тя не отбеляза това, защото числото тринайсет беше много важно за него и той го повтаряше отново и отново - тринайсет вещици, за да се създаде най-силната, способна да го роди, сякаш Майкъл нямаше нищо общо с това и той сам бе своят баща. Изрече и много странни думи - maleficium, ergot, belladonna. По едно време дори започна да говори на латински.

- Какво имаш предвид? - попита тя. - Защо аз бях способна да те родя?

- Не зная - отвърна той.

По мръкнало вече бе станало ясно едно. Не съществуваше никакво чувство за мярка в неговия разказ. Описва четирийсет и пет минути цветовете на дрехите, които Шарлот бе носила, колко неясни са му изглеждали и как сега вече можел да си ги представи - тези нежни, боядисани коприни. А после само с две изречения разказа за бягството на семейството от Сан Доминго за Америка.

Плака, когато тя го попита за смъртта на Дебора. Не можа да я опише.

- Всичките ми вещици… аз ги унищожих, по един или друг начин, освен най-силните. Те ме нараняваха, командваха ме и ме караха да се подчинявам - обяви той.

- Кои? - попита тя.

- Маргьорит, Мери Бет, Жулиен! Проклет да е Жулиен. - Той започна да се смее неконтролируемо, а после скочи и започна да имитира Жулиен - елегантния джентълмен, който прави единичен възел на копринената си вратовръзка, слага си шапката, после излиза, реже края на пура и я слага в устата си.

Беше прекрасен малък спектакъл, той сякаш се превърна в друго същество, дори избъбри няколко думи на френски.

- Какъв е този единичен възел? - попита тя.

- Не зная - призна той, - но преди малко знаех. Вървях в тялото му заедно с него. Харесваше му. Не беше като останалите, които ревностно пазеха телата си от мен и ме изпращаха да се вселявам в онези, от които се страхуваха или искаха да накажат, или пък в онези, които искаха да използват.

Той отново седна и започна да пише на хотелски бележник и на листове. После сука от гърдите и?, като бавно се местеше от едната на другата. Тя заспа и той заспа до нея. Когато тя се събуди, той я обладаваше и оргазмите бяха продължителни и подобни на сън, както винаги, когато бе твърде изтощена.

В полунощ заминаха за Франкфурт.

Това бе първият самолет, който излиташе за Европа.

Тя бе ужасена, че може би вече е докладвано за откраднатия паспорт. Той и? каза да се успокои и че хората не са толкова умни, че машината на международните връзки работи много бавно. Не било така в света на призраците, където всичко се движи със скоростта на светлината или пък е в покой. Колеба се дълго, преди да си сложи слушалките. Каза, че се страхува от музиката. После все пак ги сложи и се предаде, плъзна се надолу в креслото и се втренчи пред себе си, сякаш бе изпаднал в безсъзнание. Потропваше с пръсти в такт с музиката. Всъщност тя така го очарова, че не поиска да прави нищо друго, докато не кацнаха.

Той нито говореше, нито отговаряше на въпросите и?, но когато тя се опита да отиде до тоалетната, стисна здраво ръката и?. Тя обаче надделя и той просто я изгледа как се изправя и излиза на пътеката. Слушалките бяха на главата му, ръцете му бяха скръстени, а кракът му тактуваше в ритъм, който тя не чуваше. Усмихна и? се мимолетно, когато седна отново до него и заспа под одеялото.

От Франкфурт заминаха за Цюрих. Той отиде с нея в банката. Тя вече беше много слаба и замаяна, а гърдите и? бяха пълни с мляко и постоянно я боляха.

В банката приключи бързо. Дори и не си помисли да бяга. Единствената и? грижа бе да го защити. О, каква глупачка беше.

Нареди трансфери на огромни суми и отвори много сметки в Париж и Лондон, които трудно щяха да бъдат проследени.

- Нека идем в Париж - каза му, - защото когато научат за това, ще започнат да ни търсят.

В Париж видя за първи път няколко косъмчета на корема му, около пъпа и около зърната му. Сега млякото излизаше по-лесно от гърдите и? и и? доставяше огромно удоволствие. Лежеше отпусната и със замъглено съзнание и го оставяше да суче, а копринената му коса гъделичкаше корема и бедрата и?.

Той продължи да яде и мека храна, но всъщност искаше само нейното мляко. Ядеше само защото тя настояваше. Според нея тялото му имаше нужда от хранителни вещества. Чудеше се какво ли отнема кърменето от нея самата, дали заради това е слаба и отпусната. Обикновените майки също се чувстваха така, отпуснати и лениви. Скоро се появиха и слаби болки и бодежи.