Тери Пратчет - Туп!

„Мистика“ — помисли си Ваймс.

— Бих искал да видя с кого разговарям — заяви той. — Какво сте вие?

— Ако си сваля качулката, няма да можете да ме видите — отвърна Мистър Блясък. — А колкото до това _какво_ съм, ще ви задам следния въпрос: вярно ли ще е да кажем, че капитан Керът, макар и много щастлив да служи на Стражата, е законният крал на Анкх-Морпорк?

— Имам проблеми с термина „законен“ — отвърна Ваймс.

— Така и дочух. Може тъкмо това да е причината да не предяви правата си до момента — отбеляза Мистър Блясък. — Но няма значение. Е, аз съм законният — извинете ме — и неоспорим крал на троловете.

— Нима? — подметна Ваймс. Не беше кой знае какъв отговор, но алтернативите в този контекст бяха ограничени.

— Да. И когато казвам неоспорим, наистина го имам предвид, господин Ваймс. Незнайните човешки крале трябва да прибягват към магически мечове или легендарни подвизи, за да предявят рождените си права. На мен не ми се налага. Аз просто трябва да се _появя_. Наясно ли сте с концепцията за метаморфичната скала?

— Имате предвид начина, по който троловете наподобяват определени видове скали?

— Именно. Шист, Слюда, Аспид и прочее. Дори Тухльо, бедният младок. Никой не знае защо е така, макар че са изписани хиляди думи в този смисъл. О, дявол да го вземе, както бихте казали вие. Заслужавате да надзърнете. Пазете си очите. Аз, господин Ваймс…

Протегна се ръка в черно наметало, черната кадифена ръкавица бе свалена. Ваймс стисна очи навреме, но вътрешната страна на клепачите му пламна в червено.

— … съм диамант — каза Мистър Блясък.

Ослепителната светлина малко избледня. Ваймс рискува да отвори съвсем леко очи и различи ръка с искрящи като призми пръсти. Играчите вдигнаха погледи, но явно вече бяха виждали това.

— Скрежът се образува доста бързо — промърмори Мистър Блясък. Когато Ваймс отново посмя да надникне, ръката блестеше като сърцето на зимата.

— Криете се от бижутери? — успя да измънка той, слисан.

— Ха! Всъщност този град е наистина много подходящо местенце за особи, които не искат да бъдат виждани, господин Ваймс. Имам приятели тук. И имам заложби. Ще установите, че е доста трудно да ме забележите, ако искам да остана незабелязан. Освен това съм, честно казано, интелигентен, при това непрекъснато. Не ми е необходим Складът за бъдещи свински доставки. Мога да регулирам температурата на мозъка си чрез отражение на всичката топлина. Диамантените тролове са голяма рядкост, но когато се появим, съдбата ни е да бъдем крале.

Ваймс зачака. Мистър Блясък, който надяваше обратно ръкавицата си, явно имаше план. Най-мъдрото нещо бе да го остави да говори, докато всичко се навърже смислово.

— А знаете ли какво се случва, като станем крале? — запита Мистър Блясък, вече безопасно загърнат.

— Куумската долина? — подметна Ваймс.

— Именно! Троловете се обединяват и започва същата изтъркана стара война, последвана от векове хаотични схватки. Това е тъжната, глупава история на троловете и джуджетата. Но този път и Анкх-Морпорк ще бъде въвлечен в нея. Знаете, че под управлението на Ветинари прирастът на тролове и джуджета тук нарасна неимоверно.

— Добре, де, но ако сте крал, не можете ли просто да сключите мир?

— Просто ей така? Ще трябва доста повече от това. — Качулката се поклати тъжно. — Наистина знаете твърде малко за нас, господин Ваймс. Виждате ни долу по полята да се тътрим и да _ломотим ей тъй_. Не знаете за историческите ни напеви, нито за Дългия танц, нито за каменната музика. Виждате прегърбения трол, влачещ бухалката си. Ето това ни сториха джуджетата, много отдавна. Превърнаха ни във вашите очи в тъжни, безмозъчни чудовища.

— Не гледайте мен, като казвате това — ядоса се Ваймс. — Детритус е един от най-добрите ми служители!

Настъпи тишина, след което Мистър Блясък рече:

— Да ви кажа ли какво според мен са търсели джуджетата, господин Ваймс? Нещо тяхно. Нещо говорещо. И са го открили, а онова, което е имало да казва, според мен е станало пряка причина за пет смъртни случая. Смятам, че знам как да разкрия тайната на Куумската долина. След няколко седмици всеки ще може. Но тогава, струва ми се, ще е твърде късно. И вие трябва да я разкриете, преди войната да помете всички ни.

— Как знаете всичко това? — изуми се Ваймс.

— Понеже съм магически — отвърна гласът под качулката.

— О, ясно, ако така ще… — започна Ваймс.

— Търпение, командире — прекъсна го Блясък. — Само… опростих нещата. Приемете вместо това, че съм много… умен. Имам аналитично мислене. Проучил съм историята и философията на наследствения ми враг. Имам приятели сред джуджетата. Доста информирани джуджета. Доста… влиятелни джуджета, които искат тази глупава вражда да свърши не по-малко от мен. А аз имам слабост към игрите и загадките. Хрониките не бяха ужасно предизвикателство.