Тери Пратчет - Туп!

— Точно така. Коктейлът е известен като „Гаф“, струва ми се. Колкото до троловете, човек би могъл да допусне, че ще е много трудно да се намери нещо, което да направи тяхната бира по-опасна, отколкото очевидно е, но се чудя дали сте чувал, Ваймс, че чрез смесване на различни метални соли се прави питие, известно като _лъглар_ или Големият чук?

— Не мога да потвърдя, сър.

— Ваймс, част от настилката на площада е фактически разядена от това нещо!

— Съжалявам, сър.

Ветинари забарабани с пръсти по масата.

— Какво бихте направил, ако задам прям въпрос, Ваймс?

— Ще ви отвърна с откровена лъжа, сър.

— Тогава няма да го правя — Ветинари леко се усмихна.

— Благодаря, сър. Аз също.

— Къде са затворниците?

— Пръснахме ги из участъците. Като се събудят, ще ги поизмием с маркучите, ще им запишем имената, ще им връчим разписка за оръжието и гореща напитка и ще ги натирим навън.

— Оръжията им са от голяма културно-битова стойност за тях, Ваймс.

— Да, сър, знам. Аз самият имам много голям културно-битов интерес срещу това да ми пръснат черепа и да ми смажат коленете — изтъкна Ваймс, потискайки една прозявка, и примига при протеста на ребрата си.

— Действително. Имаше ли пострадали при битката?

— Нищо, което да не може да бъде излекувано — Ваймс се намръщи. — Но се налага да докладвам, че господин Е. И. Песимал понесе счупване на ръка и многобройни натъртвания.

Ветинари изглежда наистина се изненада.

— Инспекторът? Какво е направил?

— Ъ-ъ, нападна трол, сър.

— Моля? _Господин Е. И. Песимал_ е нападнал _трол_?

— Тъй вярно, сър.

— Е. И. Песимал? — повтори Ветинари.

— Именно, сър.

— _Цял_ трол?

— Тъй вярно, сър. Със зъбите си, сър.

— Господин Е. И. _Песимал_? Сигурен ли сте? Дребничък човечец? С много лъскави обувки?

— Тъй вярно, сър.

Ветинари сграбчи услужлив въпрос от струпалата се навалица.

— _Защо?_

Ваймс се прокашля.

— Ами, сър…

>

Тълпата от тролове бе живописна картина. Стояха или седяха, или лежаха, където ги бе повалил Големият чук. Имаше неколцина бавни къркачи, които оказаха нещо като съпротива, а един, останал на бутилка крадено шери, даде смел отпор до последна капка, или по-скоро докато го`лемът редови страж Дорфл не го подхвана лично да му набие канчето.

Минал през всичко това, Ваймс стоеше в очакване на колите, докато отрядът влачеше или търкаляше дремещите тролове, за да ги скупчи в подредени редици. И тогава…

_На Тухльо не му бе потръгнало тоя ден. Беше пил една бира. Е, май повече от една. К’во толко?_

_А сега, ей го на, точно пред него, нахлузило оня ми ти шлем и ‘сичко, стоеше, ъхъ, май беше джудже, доколкото пращящите, съскащи фойерверки на мозъка му изобщо можеха да различат нещо. Кво пък толко, решиха те, не беше трол и май за т’ва идеше реч, нали? А ей му бухалката, точно тука в рък…_

Инстинктът накара Ваймс да се обърне, когато тролът ококори червени очи, примига и завъртя бухалката. Твърде бавно, твърде бавно във внезапно застиналото време той се опита да избегне удара, но усети как бухалката се забива в хълбока му и го подема, повдига нагоре и захвърля на земята. Чу викове, когато тролът залитна напред, вдигнал бухалка да направи Ваймс едно с паважа.

_Тухльо загря, че го нападат. Спря насред замаха си и през искрите, които правеха фиу! в мозъка му, се взря към дясното си коляно. Някакво гномче или нещо такова го млатеше с тъп меч и ритници и пищеше като подивяло. Той реши, че е от пиячката, като усещането, че ушите му бълват пламъци, и перна нещото настрана с един мах._

Ваймс, безпомощен, видя как Е. И. Песимал се претъркаля по площада и как тролът връща очи към бухалката в ръката си. Но Детритус, вече стигнал зад него, го завъртя с греблоподобната си лапа и стовари юмрука си като божия гняв.

_На Тухльо му причер…_

>

— Искате да повярвам — натърти лорд Ветинари, — че господин Е. И. Песимал е _вдигнал_ ръка на трол?

— Две ръце, сър — уточни Ваймс. — И два крака. И според нас се опита да го ухапе.

— Това не е ли сигурна смърт?

— Тази мисъл май не го глождеше, сър.

Ваймс последно мерна Е. И. Песимал, превързван от Игор и хилещ се в полунесвяст. Непрекъснато се отбиваха стражи да подхвърлят по нещо в духа на „Здрасти, стабиляго!“ и да го потупат по гърба. Светът се бе обърнал за Е. И. Песимал.

— Бих ли могъл да запитам, Ваймс, защо един от най-съвестните ми и най-категорично _цивилни_ чиновници е бил в положение да направи това?

Ваймс се поразмърда неудобно.