Тери Пратчет - Туп!

Ветинари замълча и внимателно сгъна листа пред себе си, като че ли усещайки едва сега, че е отишъл твърде далеч.

— При все че — очевидно — не бих искал да ви налагам някакъв натиск — завърши той.

На повърхността на объркания, уморен мозък на Ваймс изплува една думичка.

— Зулуми?

Секретарят на лорд Ветинари се наведе и прошушна нещо в ухото на господаря си.

— О, убеден съм, че съм искал да кажа патърдии — ведро отвърна Ветинари.

Ваймс все още се опитваше да смели международната сводка.

— И всичко това заради едно убийство? — измънка, опитвайки се да потисне прозявка.

— Не, Ваймс. Сам го казахте: всичко това заради хиляди години напрежение и политика, и борби за власт. В последно време нещата се задвижиха в определени посоки, предизвиквайки разместване на властта. Има такива, които искат да си я върнат обратно, дори и да пристигне в поток от кръв. Кой го е грижа за едно джудже? Но смъртта му може да се превърне в casus belli — тук лорд Ветинари се взря в сънливите очи на Ваймс и додаде: — тоест, в причина за война, което изведнъж го прави най-важното джудже на света. Кога за последно спахте нормално, Ваймс?

Ваймс измърмори нещо в смисъл на „неотдавна“.

— Идете да поспите още малко. И после ми намерете убиеца. Бързо. Лек ден!

„Не само тронове се клатят — успя да си помисли Ваймс. — Твоят стол също се климбуца. Доста скоро народът ще пита кой пусна всичките тия джуджета тука? Подкопават града ни и нехаят за законите ни. А троловете? Преди ги оковавахме като кучета-пазачи, а сега се мотаят свободно наоколо и заплашват истински хора!

Вече сигурно се събират ония, съзаклятниците — онези, които на разни купони си шушукат по ъглите, онези, които знаят как да префасонират възгледите в ножове. Снощното метежче се превърна във виц, който сигурно е хвърлил в музиката купонджиите, но номерът е еднократен. Щом нещата почнат да се разсмърдяват, щом бъдат убити неколцина човека, ще е безполезно да говориш при затворени врати. Тълпата ще закрещи от твое име.“

_Подкопават града ни и нехаят за законите ни…_

Той се покатери в каретата с почти неконтролируеми крака, смотолеви да карат към Двора на Псевдополис и заспа.

>

_В града на безконечния дъжд все още бе нощ. Винаги бе нощ. Тук слънце не изгряваше._

_Създанието лежеше свито в уличката._

_Нещо съвсем не бе наред. Бе очаквало съпротивление. Всеки път имаше съпротивление и то винаги го преодоляваше. Но дори сега, когато невидимата гмеж на града бе поспаднала, пак нямаше достъп. Отново и отново то се уверяваше, че открива начин за контрол, прилив на ярост, който може да използва, и отново и отново биваше отхвърлено пак тук, в тази тъмна уличка с преливащите канавки._

_Това не беше типичният вид съзнание. Създанието се бореше. Не бе побеждавано от нито едно съзнание. Винаги имаше начин…_

>

Тролът се мъкне из развалините на света…

Тухльо залитна на излизане от участъка при „Кукличките“, хванал с една ръка главата си, а с другата вързопчето, съдържащо колкото от зъбите му Детритус успя да открие. Помисли си, че сержантът бе реагирал много разбрано по тоя повод. Освен това му бе обяснил и точно какво е щяло да му се случи, ако бе ударил човека повторно, нагледно илюстрирайки, че намирането на зъбите на Тухльо щеше да е вторично действие след откриване на главата, в която да ги сложат.

При това също му бе казал, че може и да има място в Стражата за трол, който успява да стои на крака след пълен фраш с Големия чук, и че евентуално Тухльо може да иска да набележи бъдещите си ходове с оглед на това.

И така, Тухльо си помисли — доколкото терминът може да се приложи за мозъчна дейност под двудневното въздействие на Големия чук, — че бъдещето изглежда толкова светло, че трябва да върви с почти затворени очи, макар това май пак да идеше от Големия чук.

Но…

Беше дочул другите тролове. И стражите. Всичките тия приказки за джудже, убито от трол в оная новата мина. Е, Тухльо бе убеден, че не е утрепал ни’кво джудже, дори след половин унция стъргал. Ровеше наново и отново онова, което бе останало от ума му. Проблемът беше, че Стражата в последно време прилагаше ‘сичките им ония трикове, можеха да кажат кой к’во е ял на вечеря само като погледнат чинията му. Пък и си беше загубил черепа долу, сто процента. Ами те ‘начи може просто да го _подушат_ и шъ разберат, че е бил той! Само дето _не беше_ той, нали? Щото разправяха, че тролът си е изпуснал бухалката, пък бухалката на Тухльо си беше у него, щото фрасна оня топ страж с нея, тъй че т’ва си беше дето му викат Али Би. Нали?