Тери Пратчет - Туп!

— _Аз_ ако бях — сподели Ноби, — щях да нарежа картината на малки парченца, например на по няколко сантиметра в диаметър.

— Това е за диамантите, Ноби. Така се пласират откраднати диаманти.

— Добре, де, тогава какво ще кажеш за следното: нарязваш паното на парчета колкото нормална картина, окей? После нарисуваш картина на гърба на всяко, слагаш го в рамка и ги накичваш наоколо. Никой няма да забележи картина в повече, нали? Пък после, като отмине шумотевицата, отиваш и ги сгепцваш.

— А _тях_ как ги измъкваш навън, Ноби?

— Ами, първо взимаш лепило и една наистина дълга пръчка и…

Фред Колън поклати глава:

— Не ми се чини да стане, Ноби.

— Добре, де, взимаш боя, дето е същият цвят като стените, и залепваш картината на някоя стена, дето ще я побере, и я замазваш отгоре с боята, тъй че да изглежда досущ като стената.

— Да ти се намира подходяща стена?

— А какво ще кажеш за стената в рамката, дето си е вече там, серж?

— Дявол го взел, Ноби, това е умозамайващо — закова се Колън.

— Благодаря ти, серж. За мен туй значи много, като ти го казваш.

— Но все пак трябва да я измъкнеш навън, Ноби.

— Сещаш ли се за всичките ония покривала за прах, серж? Бас ловя, че след няколко седмици групичка юнаци с работни престилки ще могат да излязат оттам с голямо бяло руло под мишница и никой няма да им обърне внимание, щото нали всички ще си мислят, че паното е щипнато преди седмици.

Настъпи краткотрайна тишина, преди сержант Колън да отвърне с приглушен глас:

— Много опасен ум имаш, Ноби. Много опасен наистина. А как ще махнеш новата боя все пак?

— О, туй е лесно — отвърна Ноби. — Освен туй знам откъде да намеря няколко бояджийски престилки.

— Ноби! — шокира се Фред.

— Добре, де, серж! Не можеш обаче да виниш човек, че мечтае.

— Това може да е голямо постижение за нас, Ноби. И няма да ни дойде зле сега.

— Пак ли ти се обаждат бъбреците, серж?

— Може да се присмиваш, Ноби, но трябва само да се огледаш — тъжно рече Фред. — Засега е само бой между бандите, но ще става все по-зле, помни ми думата! И всичкото това дърлене за нещо, което се е случило преди хиляди години! Не знам защо не си идат там, откъдето са дошли, щом толкоз искат да се дърлят!

— Повечето вече са си оттук — отбеляза Ноби.

Фред изрази със сумтене презрението си към обикновения географски факт.

— Война, Ноби! Пфу! За какво добро служи?

— Не ‘нам, серж. Освобождаване на роби например?

— Абсолют… е, да.

— Защита срещу тоталитарен агресор?

— Добре, признавам, но…

— Спасение на цивилизацията от ордата на…

— Не носи нищо добро в края на краищата, опитвам се да кажа, Ноби, ако ме слушаш за общо пет секунди — остро рече Фред Колън.

— Да, ама кое носи добро в края на краищата, серж?

>

— Би ли повторил пак, наблягайки на всяка дума? — помоли Ваймс.

— Мъртъв е, сър. Кофтимели е мъртъв. Джуджетата са убедени.

Ваймс се втренчи в капитана. След това отмести поглед към Сали:

— Дадох ти заповед, младши страж фон Гърбатен. Марш да се присъединяваш!

Когато момичето се измъкна набързо, той продължи:

— Надявам се и ти да си убеден, капитане…

— Слухът се разнася сред джуджетата като… като…

— Алкохол в кръвта? — подсказа Ваймс.

— Много бързо във всеки случай — заключи Керът. — Станало снощи. Някакъв трол се намъкнал в дома му на Петмезената улица и го пребил. Дочух някои от момчетата да роптаят.

— Керът, нямаше ли да _знаем_, ако нещо подобно се случи? — въздъхна Ваймс, а на сцената в съзнанието му Ангуа и Фред Колън отново заизричаха касандренските си прокоби. _Джуджетата знаеха нещо. Джуджетата бяха разтревожени._

— А не знаем ли, сър? — учуди се Керът. — Искам да кажа, нали току-що ви информирах.

— Имам предвид, защо хората му не крещят по улиците? Политически атентат и тем подобни? Не следва ли да викат „проклето убийство“? Ти от кого научи?

— От редови страж Железоврът и ефрейтор Халколеяр, сър. Те са стабилни момчета. Халколеяр скоро ще е готов за сержант. Ъ-ъ… има още нещо, сър. Аз всъщност ги попитах защо не сме разбрали служебно и Железоврът каза… това няма да ви хареса, сър… каза, че Стражата не бивало да узнава.

Керът се вгледа във Ваймс. Беше трудно да се долови промяната в изражението на командира, но определени мускулчета по лицето му се стегнаха.

— По чия заповед?

— Явно идва от тъй наречения Ревностен. Той е… нещо като тълкувател на Кофтимели, предполагам. Казва, че това касае само джуджетата.