Тери Пратчет - Туп!

— Не! — възкликна Сали. — Аз се обърнах към тях. И ако това ще помогне, не предполагах, че ще се вдигне толкова шум.

Ваймс явно се озадачи.

— Но ти си подала _заявление_ за назначение!

— Да, но не виждам защо е целият този… интерес!

— Не гледай мен. Това идва от вашата Лига на въздържателите.

— Нима? _Вашият_ лорд Ветинари беше цитиран във вестника — посочи Сали. — С всичките онези приказки за липсата на расова дискриминация, една от най-прекрасните традиции на Стражата.

— Ха! — изсумтя Ваймс. — Е, вярно е, че ченгето си е ченге, мен ако питаш, но прекрасните традиции на Стражата, госпожице фон Гърбатен, най-общо се състоят в намирането на сушинка, муфтенето на бира по кръчмите и неизменното водене на двойна отчетност.

— Значи не ме искате, така ли? Мислех, че ви трябват максимум попълнения. Вижте, сигурно съм по-силна от всеки ваш служител, който не е трол, доста умна съм, не бягам от тежката работа и имам _отлично_ нощно зрение. Мога да бъда полезна. _Искам_ да бъда полезна.

— Можеш ли да се превръщаш в прилеп?

Тя явно се шокира.

— Какво? Що за _въпрос_ ми задавате?

— Може би един от най-лесните — сви рамене Ваймс. — Освен това _сигурно_ ще ти е от полза. Можеш ли?

— Не.

— Е, добре, няма значение…

— Мога да се превръщам в _много_ прилепи — уточни Сали. — В един е трудно, понеже се налага да се справяш с промените в телесното тегло, а това не става, ако от известно време си Реформиран. Във всеки случай ми докарва главоболие.

— Какво си работила за последно?

— Не съм работила. Занимавах се с музика.

Ваймс се оживи.

— Наистина? Някои от момчетата обмислят да заформят стражева банда.

— Ще им трябва ли виолончело?

— Сигурно не.

Ваймс забарабани с пръсти по бюрото. Е, все още не го бе сграбчила за гушата, нали? В това, разбира се, се състоеше проблемът. Вампирите бяха читави точно до момента, в който — внезапно — не бяха. Но трябваше да признае, че наистина точно сега има нужда от всеки, който може да стои на два крака и да сглоби цяло изречение. Тази проклета работа си взимаше своето. Там навън непрекъснато трябваше да има мъже, поне да потискат ескалацията. Да, тя в момента се свеждаше само до сбиване, хвърляне на камъни, чупене на прозорци и офейкване, но всичко това се натрупваше като снежинки по лавинен скат. В подобни времена хората имат нужда да виждат ченгета. Те създават илюзията, че целият свят не се е побъркал.

А Лигата на въздържателите беше доста силна и много държеше на своите членове. От техен интерес беше никой да не се окаже насред странна спалня с неудобно чувство за пълнота. Те щяха да я държат под око…

— В Стражата нямаме място за кръшкачи — отсече той. — Точно сега сме прекалено притиснати, за да ти осигурим нещо повече от онова, което смехотворно наричат „обучение без откъсване от производството“, но ще си в активен уличен стаж от първия ден… Ъ-ъ, _как си_ с дневната светлина?

— Добре, с дълги ръкави и широка периферия. Така или иначе си нося комплекта.

Ваймс кимна. Малка лопатка и четка, стъкленица с животинска кръв и картонче с надпис:

C>

# Помощ, сринах се и не мога да стана.

# Моля, съберете ме на купчинка и строшете стъкленицата.

# Въздържател съм и няма да ви нараня.

# Благодаря предварително.

C$

Пръстите му отново забарабаниха по плота. Тя отвърна на втренчения му поглед.

— Добре, вътре си — обяви той накрая. — На пробен срок като начало. Всеки започва така. Оправи бумащините долу със сержант Дребнодупе, иди при сержант Детритус за инструктажа по професионални пособия и ориентация и се постарай да не се смееш. А сега, след като постигна своето и приключихме с официалната част… кажи ми защо.

— Извинете?

— Вампир да иска да стане ченге? — вдигна вежди Ваймс, облягайки се на стола. — Нещо не мога съвсем да го навържа, „Сали“.

— Мислех, че ще бъде интересна работа на свеж въздух, която предлага възможности за дейност в помощ на хората, командир Ваймс.

— Хмм — поусмихна се Ваймс. — Може и да стане ченге от теб, ако успееш да го кажеш без усмивка. Добре дошла на новата си длъжност, младши страж. Надявам се, че имаш…

Вратата се отвори със замах. Капитан Керът направи две крачки в стаята, видя Сали и се поколеба.

— Младши страж фон Гърбатен току-що се присъедини към нас, капитане — каза Ваймс.

— Ъ-ъ… чудесно… здравейте, госпожице — припряно поздрави Керът и се обърна към Ваймс: — Сър, някой е убил Кофтимели!

>

Анкх-морпоркският стражеви елит се затътри обратно към участъка.