Джеймс Ролинс: Джейк Ренсъм и Кралят на черепите

Очите на Дръмонд блеснаха, изпълнени с подозрение, но суматохата около входната врата отвлече вниманието му. Прозвучаха възбудени гласове. В залата влязоха елегантно облечени мъже и жени.

Дръмонд се намръщи при появата им. Гласът му бе изпълнен с разочарование.

— Мисля, че е време да се връщате в хотела. Самолетът ви излита утре рано сутринта.

Джейк погледна Кейди. Той дръпна ръкава си, за да скрие металната гривна. Тя последва примера му и направи същото. Вече ѝ бе казал за символа, който бе видял върху сабята на гракила и за подозренията си относно корпорацията „Бледсуърт“.

Когато Дръмонд се обърна с лице към приближаващите гости, сребрист отблясък привлече вниманието на Джейк към стоманената игла на вратовръзката му. Миниатюрният грифон, протегнал напред хищните си нокти, бе символът на „Бледсуърт Индъстриз“. Както и на Калверум Рекс, Краля на черепите.

Дръмонд се обърна отново към тях. Друг, по-малък отблясък, отново привлече вниманието на Джейк към стоманената игла. Със сигурност щеше да го пропусне, ако точно в този момент не гледаше към нея. Окото на грифона проблесна, сякаш в него гореше тъмен пламък. Джейк го бе забелязал, още докато прекосяваха Лондон с лимузината. Но тогава бе решил, че това е миниатюрен черен диамант.

Сега обаче знаеше истината.

Разпозна камъка, от който бе изработено черното око. Беше миниатюрно късче кръвен камък, кристалът, създаден от черната алхимия на Калверум Рекс.

Джейк едва успя да прикрие отвращението си. Това бе неоспоримото доказателство, че между миналото и настоящето съществуваше връзка. Но каква точно? Джейк отклони погледа си с усилие, за да запази в тайна откритието, което бе направил току-що.

— Значи сте приключили? — попита ги Дръмонд.

Джейк погледна Кейди. Шокът бе отминал и в очите ѝ гореше огън. Прочете на лицето ѝ отговора на въпроса. Той съвпадаше с неговия.

Дали са приключили?

Джейк и Кейди бяха категорични в своето решение както никога досега.

Не… едва сега започваха.

Бележка на автора

През годините винаги съм включвал в края на моите трилъри по някоя бележка на автора, в която обяснявам кое в романа е истина и кое измислица, затова реших да направя същото и тук.

Преди да започна обаче, искам да ви разкажа някои неща за себе си. Макар да съм завършил ветеринарна медицина, винаги съм бил археолог, но от онези, които наричат домашни археолози. Обичам всички неща, които са заровени в земята и забравени във времето. У дома си дори имам собствена витрина с артефакти и чудатости, в която съм изложил какви ли не любопитни неща: от огромни вкаменелости до миниатюрни насекоми, забодени с топлийки върху коркови дъски. На най-горния рафт в тази витрина стои бивна от мамут на възраст 100 000 години, открита в Китай. И всеки ден изложената в нея колекция ми напомня за радостта, която ни носи приключението, наречено живот.

Както можете да се досетите, изпитвам огромни симпатии към един млад археолог и любител на приключенията като Джейк Ренсъм, затова запазих най-щурите си приключения именно за Джейк.

Казано накратко, Джейк е това, което аз бях като дете. Бях също толкова любопитен към заобикалящия ме свят, мъничко нетърпелив, понякога дързък, друг път — плах или непохватен, но макар да го съзнавах, не бях в състояние да го променя. Джейк е тормозен от по-голямата сестра, която си въобразява, че знае повече, отколкото всъщност знае. Израснал съм сред трима братя и три сестри, така че разбирам достатъчно добре подобни отношения. В крайна сметка споровете, кавгите, сръдните, обидите са неразделна част от онова, което създава дълбоките и неразрушими семейни връзки.

Да се върнем обаче на Джейк. Дълбоко в сърцето си той е истински любител на приключенията, винаги готов да поеме по най-неизследваната пътека… независимо какви неприятности може да му донесе това.

Също като Джейк и аз обожавам пътешествията и археологията. И също като Джейк моите пътувания са ми донесли не едно и две премеждия. Плувах в река в джунглата и когато понечих да изляза на брега, видях там да се препича на слънце крокодил. Попаднах в капан в една пещера, висях на въжета, заклещен в скална цепнатина, без да мога да помръдна. Докато се гмурках веднъж, едва не се убодох на една от най-отровните бодливи риби в света (едно убождане е достатъчно, за да убие човек за секунди).