Джеймс Ролинс: Джейк Ренсъм и Кралят на черепите

Ами ако…?

Представи си буквите наредени по-плътно една до друга.

Като че ли започна да се образува някаква дума. Нещо му изглеждаше познато. Мистерията накара мозъка му да заработи на по-високи обороти.

Джейк бръкна в джоба си и извади скицника на майка си. Откъсна една празна страница и измъкна молива, който държеше пъхнат между спиралите на скицника. Притисна листа към стената и започна да движи молива по повърхността му, така че да получи отпечатък на буквите.

Сега вече разполагаше с копие от надписа, нанесен върху хартията. Приклекна и нагъна листа като акордеон, така че буквите да могат да се залепят една за друга. Също като континентите, които образуваха Пангея.

Започна да приближава буквите изключително внимателно, докато те не образуваха една дума. Джейк погледна резултата.

Шокът го накара да скочи на крака. Листът хартия затрепери в ръцете му. Едва сега разбра какво го бе накарало да се върне тук. Подреди наум буквите, така че да заемат по-позната форма.

Изрече на глас получената дума.

— Атлантис… Атлантида!

Джейк отстъпи назад от стената. Възможно ли бе това? Нима пирамидата и знанието, скрито в нея, можеха да бъдат проследени чак до Атлантида, до митичния остров, управляван от високоразвита раса? Опита се да подреди знанията си за Атлантида. Най-ранните свидетелства за нея били записани от Платон, един от най-прочутите древногръцки философи. Той твърдеше, че е посещавал Атлантида, че е виждал нейните чудеса. Според неговата история, островът бил унищожен от страховит катаклизъм, който го разцепил на парчета и потопил в морето.

Джейк се върна при картата. Докосна повърхността на Пангея. Суперконтинентът наистина приличаше на остров. Дали Платон бе видял него? Дали древногръцкият философ не бе идвал тук… също като Джейк и Кейди? И дали не е бил настроен поетично, когато е заявил, че Атлантида е изчезнала в безбрежния океан? Може пък да е имал предвид, че цивилизацията на Атлантида е изчезнала в океана на времето.

Всичко това му дойде прекалено много. Джейк се отдръпна. Обърна се и огледа смаяно стените, представи си и кристалното сърце, разположено в залата над тази. Дали всичко това не бе построено от изгубената цивилизация на Атлантида? Дали тъкмо тяхната технология не бе върнала Изгубените племена назад във времето, в Пангея? Или пък самият народ на Атлантида е бил първото Изгубено племе? Те ли са поставили началото на всичко това? Ако е така, къде са изчезнали?

Въпрос след въпрос изпълваха главата му.

Джейк притисна ушите си с длани. Бе решил една загадка, но тя бе породила поне хиляда други.

— Джейк!

Викът прониза бъркотията в главата му. Обърна се към Кейди. Тя стоеше в центъра на вътрешното колело, а в ръката си държеше джобния часовник. Беше отворила капака му, сякаш проверяваше колко е часът, но се бе намръщила, сякаш нещо в него я тревожеше.

Джейк беше доволен да се откъсне от загадката на Атлантида. Присъедини се към сестра си във вътрешния кръг.

— Какво има? — попита я той.

Тя завъртя часовника под ъгъл и посочи нещо под капака. Джейк се пресегна и нагласи часовника под светлината. Върху златната повърхност ясно бе очертан един символ.

Джейк го позна. Това беше анкх, египетският символ на живота. Бе един от най-важните символи в Древен Египет, носен от фараоните по време на най-важните церемонии.

— Погледни и това — каза Кейди. Тя придърпа часовника по-близо до себе си. — Секундната стрелка се върти назад!

Джейк отдавна го бе забелязал, но бе забравил да каже на Кейди. Това бе съвсем дребна загадка в сравнение с намирането на часовника на баща им.

Джейк придърпа часовника към себе си. Искаше да види по-отблизо египетския анкх.

Кейди обаче не го пусна.

— Не разбирам. Какво му има на часовника на татко? Може би трябва да го сверим.

Джейк, който продължаваше да се опитва да разгледа египетския символ по-отблизо, едва след секунда-две осъзна какво бе казала Кейди. И по-точно една нейна дума.