Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

— Какво, по дяволите, те накара да се държиш така, Ясмин? — извиках аз. — Веднъж ти се пада един наистина достоен крал и ти го обиждаш до смърт.

— Той е страхотен мъж.

— Тогава защо го направи?

— Защото дяволът беше влязъл в мен, Осуалд. Плюс това, предполагам, че съм се забавлявала.

— Ти просто не можеш да говориш такива работи на един крал.

— О, разбира се, че мога. Знаеш ли, Осуалд, открила съм, че няма никакво значение какво им говориш в началото или до каква степен ги караш да се разбеснеят, защото в крайна сметка суданската муха винаги те спасява. Накрая винаги те са тези, които изглеждат глупаво.

— Но ти каза, че всичко си оплескала.

— Нека да продължа и ще видиш какво стана. Високият крал продължаваше да крачи нагоре-надолу из стаята и да си мърмори нещо под носа, а аз продължавах да си гледам часовника. Не знам защо, но деветте минути се точеха изключително бавно. Тогава кралят каза:

„Как можахте да направите това на собствената си кралица? Как можахте да паднете до такава степен, че да съблазните милия й съпруг? Кралица Мери е най-чистата дама на земята ви.“

„Наистина ли мислите така?“ — попитах аз.

„Аз го знам — отвърна той. — Тя е чиста като пресен сняг.“

„О, чакайте малко, Ваше Величество. Не сте ли чували всичките гадни слухове?“

Като казах това, Осуалд, той подскочи и се обърна, все едно го беше ужилил скорпион.

— Господи, Ясмин, ти си се държала ужасно дръзко!

— Беше ми кеф. Исках само да се измайтапя с него.

— Страшен майтап, няма що.

„Слухове! — извика кралят. — Какви слухове?“

„Много гадни слухове“ — отвърнах аз.

„Как смеете! — изрева той. — Как смеете да идвате тук и да говорите такива неща за кралицата на Англия! Вие сте уличница и лъжкиня, мадам!“

„Може да съм уличница — отвърнах аз, — но не съм лъжкиня. Нали разбирате, Ваше Величество, в Бъкингамския дворец има един полковник, завеждащ конюшните, някакъв гренадир, много красив мъж, с огромни черни мустаци, който всяка сутрин се среща с кралицата в гимнастическия салон и й дава уроци за поддържане на фигурата.“

„И какво лошо има в това? — сопна се кралят. — Какво лошо има в упражненията за поддържане на фигурата? Аз също ги правя.“

Погледнах часовника си. Деветата минута вече наближаваше. Всеки момент този висок, горд крал щеше да се превърне в буйстващ развратник.

„Ваше Величество — продължих аз, — колко пъти сме надничали с Джордж през прозорците на салона и сме виждали…“

В този момент млъкнах. Просто гласът ми секна. Не можех дума да пророня.

— Какво беше станало, дявол да го вземе?

— Помислих си, че съм получила сърдечен удар. Започнах да се задъхвам. Не можех да дишам нормално и някакво гъделичкащо усещане пълзеше бавно по цялото ми тяло. Наистина си помислих, честно ти казвам, наистина си помислих, че ще взема да хвърля топа.

— Защо? Какво ти беше станало, за бога?

— И кралят това ме попита. Той наистина е почтен човек, Осуалд. Само преди една минута бях бълвала ужасни обиди по адрес на роднините му в Англия и ето че сега той се интересуваше за здравословното ми състояние.

„Желаете ли да повикам лекар?“ — каза той.

Дори не можех да му отговоря. Само седях и гъргорех. И изведнъж това ужасно гъделичкащо усещане ме удари с нова сила в петите и започна бързо да се разлива нагоре по краката ми. Парализирам се, помислих си аз. Не мога да говоря. Не мога да се движа. Едва смогвам и да мисля. Всеки момент ще умра. И тогава изведнъж праас! Удари ме!

— Какво те удари?

— Суданската муха, разбира се.

— Чакай, чакай малко…

— Бях лапнала не това, което трябва, Осуалд! Бях объркала бонбончетата! Бях му дала чистото, а аз бях лапнала това с праха!

— Боже господи, Ясмин!

— Знам. Но бързо се досетих какво е станало и си помислих, че ще е най-добре да се омитам от замъка, преди да съм се направила на още по-голяма маймуна, отколкото вече бях успяла да се направя.

— И омете ли се?

— Ами това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. За първи път в живота си разбирах какво е да те удари суданската муха.

— Силно усещане е.

— Ужасно. Направо ти смразява мозъка. Не можеш да мислиш като нормален човек. Всичко, което усещаш, е това пулсиращо сексуално желание, което се разлива по цялото ти тяло. Можеш да мислиш само за секс, за нищо друго. Аз поне само за това можех да мисля, Осуалд, и се страхувам… страхувам се, че не бях в състояние да се въздържа… нали разбираш, просто не можех да се спра и затова… затова скочих от дивана и се впуснах към панталоните на краля…