Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

— Малко неловко е било цялото положение — заключих аз.

— Бях отчаяна, Осуалд. Това не се беше случвало никога преди.

„Мистър Шоу — казах аз. Бях спряла на отворената врата и се чудех какво да измисля, за да убия времето. — Майка ми, която ви смята за самия Господ Бог, ме помоли непременно да ви попитам нещо…“

„Вие сте истинска напаст, мадам!“ — излая той.

„Знам, знам — казах аз, — но много ви моля да й отговорите. Ето какъв е въпросът: вярно ли е наистина, че вие не одобрявате хората, които правят изкуство заради самото изкуство?“

„Да, вярно е, мадам.“

„Искате да кажете, че само красотата не е достатъчна?“

„Не, не е достатъчна. Изкуството трябва винаги да има дидактическа цел, да служи на обществото по някакъв начин.“

„А Бетовен служил ли е на обществото? Или Ван Гог?“

„Махайте се оттук! — изръмжа той. — Нямам никакво намерение да си подмятам думи…“

Той спря насред изречението. Защото в този момент, Осуалд, слава на бога, суданската мушица го удари.

— Ура! Здраво ли го цапардоса?

— Това беше тройна доза, не забравяй.

— Да бе, да. И какво стана?

— Не мисля, че е безопасно да им даваме тройни дози, Осуалд. Повече няма да го правим.

— Сигурно го раздруса здраво, а?

— Първата фаза беше направо ужасяваща. Все едно седеше в електрически стол и някой беше включил електричеството, което го беше ударило с хиляди волтове.

— Толкова зле?

— Слушай. Цялото му тяло се изстреля от стола нагоре и застина насред въздуха, треперещо, с изцъклени очи и разкривено лице.

— О, боже.

— Направо се смразих от ужас.

— Не се съмнявам.

— Ами сега, помислих си аз, какво да правя? Изкуствено дишане, кислород, какво?

— Не преувеличаваш, нали, Ясмин?

— Боже господи, не! Човекът се беше схванал. Беше се парализирал. Задушаваше се. Не можеше да говори.

— Беше ли в съзнание?

— Кой го знае?

— Ти уплаши ли се, че може да хвърли топа?

— Имах чувството, че това ще стане всеки момент.

— Сериозно?

— Само трябваше да го погледнеш, Осуалд.

— Божичко, Ясмин.

— Спомням си как седях там и си мислех, че каквото ще да става, тоя си е написал последната пиеса.

„Ехоо, мистър Шоу — обадих се аз. — Хеей.“

— Той чуваше ли те изобщо?

— Съмнявам се. Между космалаците му започна да излиза нещо бяло, като морска пяна.

— Колко време продължи цялата тая работа?

— Около две минути. Накрая започнах да се притеснявам за сърцето му.

— За сърцето му ли? Защо, за бога?

— Лицето му стана моравочервено. Виждах, че и кожата му започна да почервенява.

— Асфиксия.

— Нещо такова. Не са ли прекрасни пържолата и бъбрекът?

— Да, много са вкусни.

— И изведнъж, той се върна на земята. Примигна с очи, погледна ме, нададе нещо като индиански боен вик, скочи от стола и започна да си разкъсва дрехите.

„Ирландците нападат! — изписка той. — Стегнете редиците си, мадам! Стегнете редиците си и се пригответе за бой!“

— Е, в такъв случай не е бил точно евнух.

— Поне не приличаше на такъв.

— Как успя да му сложиш гуменото нещо?

— Има само един начин, по който мога да направя това, когато започнат да буйстват. Хванах се за чепа му и увиснах на него като черна чума, след което го завъртях рязко един-два пъти, за да го накарам да застане на място.

— Ау.

— Много ефективно.

— Не се съмнявам.

— Можеш да ги водиш навсякъде, където си поискаш, като ги хванеш така.

— Убеден съм.

— Все едно да сложиш юзда с шипове на кон.

Отпих глътка „Бон“ и го вкусих внимателно. Беше внесено от Луи Латур и наистина бе добро. Истинско щастие е, че бях намерил такова вино в една селска кръчма.

— И после какво? — попитах аз.

— Хаос. Дървен под. Ужасни ожулвания. И така нататък. Но ще ти кажа кое беше най-интересното, Осуалд. Той не знаеше какво да прави. Аз трябваше да му показвам.

— Значи наистина е бил девствен?

— Най-вероятно. Но и много бързо схващаше. Никога не бях виждала такава енергичност в шейсет и три годишен човек.

— Това е заради вегетарианската диета.

— Сигурно — каза Ясмин, като набучи едно парче бъбрек с вилицата си и го сложи в устата си. — Но и не забравяй, че машинарията му беше чисто нова.

— Кое?

— Машинарията му. Повечето мъже на тази възраст малко или много са се износили. Онази им работа, искам да кажа. Навъртели са толкова много километри, че частите им са започнали да се раздрънкват.

— Искаш да кажеш, фактът, че той е бил девствен…

— Точно така, Осуалд. Машината беше чисто нова, абсолютно неизползвана. Никакви засечки и боксувания.