Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

— Но пък трябваше да я поразработи малко в началото, нали?

— Не. Просто я пусна да си работи. Равномерно през цялото време. Газ до дупка. И когато навлезе в ритъм, извика: „Ето, сега виждам какво е имала предвид мисис Пат Камбъл!“.

— Предполагам, че накрая се е наложило да извадиш иглата за шапка?

— Разбира се. Но знаеш ли какво, Осуалд. Когато си им дал повече от една доза, толкова се отнасят, че направо нищо не усещат. На тоя можех и да му гъделичкам задника с перце, ефектът щеше да е същия.

— Колко пъти го наръга?

— Удрях, докато ръката ми се измори.

— И как се справи най-накрая?

— Има и други начини — каза Ясмин мрачно.

— Ау — казах аз отново. Спомних си какво беше направила на Уърсли едно време в лабораторията, за да се измъкне от него. — Той скочи ли?

— На около един метър право нагоре. Това ми даде точно толкова време, колкото да грабна трофеите и да изчезна през вратата.

— Добре, че не си се съблякла.

— Трябваше да не се събличам! Всеки път, когато даваме допълнителни дози, измъкването става само със спринт.

Това беше разказът на Ясмин. А сега ще ви разкажа какво видях аз от тук нататък, докато си седях кротко в колата пред „Бърлогата на Шоу“ в сгъстяващия се здрач. Изведнъж Ясмин се появи галопирайки по пътеката на градината, с развети назад коси. Бързо отворих другата врата на колата, за да може да скочи веднага вътре. Но знаете ли какво направи тя? Не седна в колата, а изтича пред нея и се хвана за манивелата. В онези дни нямаше автоматично запалване, нали се сещате?

— Включвай мотора, Осуалд! — извика тя. — Включвай мотора! Той идва!

Врътнах стартера. Ясмин завъртя манивелата. Моторът изръмжа и започна да работи. Ясмин се втурна обратно и скочи на седалката до мен.

— Тръгвай бе, човек, тръгвай! — изпищя тя. — Пълен напред!

Но преди да успея да преместя скоростния лост, чух пронизващ писък от градината. Обърнах се и видях висок, белобрад старец, подобен на призрак, да тича като луд към нас, чисто гол и да вика:

— Върни се, кучко! Още не съм свършил с тебе!

— Давай! — извика Ясмин.

Преместих на скорост, освободих амбреажа и потеглихме.

На тротоара пред къщата имаше улична лампа и когато се обърнах назад, видях мистър Шоу, който скачаше гол под нея, целия бял, с изключение на два къси чорапа, с брада на главата си и с брада на едно друго място, с внушителния си розов член, който стърчеше от по-долната брада като пушка с отрязана цев. Това беше гледка, която едва ли някога ще забравя — този внушителен и надменен драматург, който винаги се бе подигравал с желанията на плътта да подскача, набучен на копието на страстта и да крещи на Ясмин да се върне. Cantharis vesicatoria sudanii, помислих си аз, беше в състояние да обърне и Месията на маймуна.

Неусетно беше дошла Коледа и Ясмин заяви, че иска ваканция. Аз исках да продължаваме.

— Хайде де — навивах я аз. — Нека да направим още един тур. Този път само крале. Ще опукаме останалите девет монарха на Европа. После и двамата ще си направим по една дълга почивка.

Възможността да полудува малко с кралете, както се изразяваше Ясмин, беше неустоимо изкушение, затова тя се съгласи да отложи ваканцията си и да прекара Коледа в снежна Европа. Заедно изработихме маршрут, по който щяхме да обиколим всички монархии в следния ред: Белгия, Италия, Югославия, Гърция, България, Румъния, Дания, Швеция и Норвегия. Прегледах внимателно деветте отдавна приготвени писма от нашия крал Джордж V. Уърсли напълни отново портативния ми контейнер за течен азот, снабди ме с нови сламки и с Ясмин се качихме на верния ситроен и потеглихме към Дувър, където щяхме да вземем ферибота до Брюксел — първата спирка от пътуването.

Ефектът, който писмото от нашия крал има върху първите осем монарха от списъка, беше общо взето един и същ. Всичките се вързаха. Нямаха търпение да направят услуга на Джордж V, както нямаха търпение да огледат тайната му любовница. За тях това беше пикантна история. Нямаше случай Ясмин да не бъде поканена в двореца няколко часа, след като бях предал писмото. Жънехме успех след успех. Понякога се налагаше да бъде използвана иглата за шапка, понякога — не. Имаше един-два смешни момента и една-две трудности, но в крайна сметка Ясмин винаги успяваше да вземе това, което ни трябваше. Тя успя да го измъкне дори от седемдесет и осем годишния крал Петър на Югославия, въпреки че старият човек припаднал накрая и се наложило да го свестява, като лиснала студената вода от нощното гърне върху лицето му. Когато пристигнахме в Кристияния (днешен Осло) в началото на април, в чантата вече имахме сламките от осем крале. Оставаше ни само Хоокон от Норвегия, който беше на четирийсет и осем години.