Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

В Кристияния се настанихме в Гранд хотела на „Портата на Карл Йохан“ и от прозореца на стаята си виждах как тази великолепна улица се издига нагоре по хълма до портите на кралския дворец. Предадох писмото в десет часа сутринта един вторник. По обед Ясмин получи отговор, написан собственоръчно от краля. Канеше я да се представи в двореца в два и половина същия следобед.

— Това ще бъде последният ми крал — каза тя. — Ще ми липсва да бъда канена в дворци и да се боричкам с монарси.

— Какво е общото ти мнение за тях — попитах я аз, — сега, когато си обиколила повечето? Как ги намираш?

— Различни са. Тоя Борис от България беше ужасен, цялата ме омота в телена мрежа.

— Българите хич не са лесни.

— Фердинанд от Румъния също беше доста ненормален.

— Оня, дето имал криви огледала в спалнята си ли?

— Да. Да видим сега какви ли отблъскващи навици има тоя норвежец.

— Чувал съм, че бил доста благоприличен мъж.

— Никой не е благоприличен, когато го удари мухата, Осуалд.

— Бас държа, че ще е нервен.

— Защо?

— Казах ти вече защо. Съпругата му, кралица Мод, е сестра на Джордж V. Така че писмото ни все едно е било написано от зет му. Доста близо до кокала, не намираш ли?

— Пикантно е. Харесва ми.

И така, тя тръгна към двореца с кутията бонбони, иглата за шапка и други необходими неща в чантичката, а аз останах в хотела, за да приготвя лабораторията за победното й завръщане.

След по-малко от час Ясмин се втурна в стаята ми като ураган.

— Провалих се! — извика тя. — О, Осуалд, направих нещо ужасно, ужасно! Край, всичко отиде по дяволите!

— Какво стана? — попитах аз. Усетих, че се разтрепервам.

— Дай ми нещо за пиене — каза тя. — Бренди.

Налях й няколко пръста силно бренди.

— Хайде — подканих я аз, — казвай! Готов съм да чуя и най-лошото.

Ясмин отпи една дълга глътка, отпусна се назад със затворени очи и въздъхна:

— Ааа, така е по-добре.

— За бога, Ясмин! — извиках аз. — Кажи ми какво се случи!

Тя изпи остатъка от брендито и поиска още едно. Бързо напълних чашата й.

— Великолепна голяма стая — каза тя. — Великолепен висок крал. С черни мустаци, изискан, мил и красив. Лапна бонбончето като агънце. Започнах да броя минутите. Говореше почти перфектно английски.

„Никак не ми харесва тази работа, лейди Виктория — заяви той, като почукваше с пръст писмото от крал Джордж. — Това съвсем не е в стила на зет ми. Крал Джордж е най-почтения и най-честния мъж, когото познавам.“

„Той е просто човек, Ваше Величество.“

„Той е идеалния съпруг“ — каза кралят.

„Бедата е в това, че е женен“ — отвърнах аз.

„Разбира се, че е женен. Какво намеквате?“

„Женените мъже винаги са лоши съпрузи, Ваше Величество.“

„Говорите глупости, мадам!“ — тросна се той.

— Защо не си затвори устата в този момент, Ясмин? — извиках аз.

— О, не можех, Осуалд. Веднъж като започна така, просто не мога да се спра. И знаеш ли какво му казах след това?

— Изгарям от нетърпение да чуя — бях започнал да се изпотявам.

— Казах му: „Вижте, Ваше Величество, в края на краищата, след като на един мъж са му поднасяли оризов пудинг всяка вечер в продължение на години, съвсем естествено е да започне да си търси хайвер“.

— О, боже!

— Беше много глупаво от моя страна, съзнавам това.

— Той какво отговори?

— Лицето му позеленя. Помислих си, че ще ме удари, но той само стоеше, гледаше ме, пуфтеше и издаваше свистящи звуци като онези фойерверки, дето пуфтят и свистят, дълго преди да избухнат.

— И избухна ли?

— Не тогава. Държа се много достойно. Само каза: Ще ви бъда много благодарен, мадам, ако престанете да наричате кралицата на Англия „оризов пудинг“.

„Съжалявам, Ваше Величество, не го казах сериозно.“

Все още стоях по средата на стаята, защото той не ме беше поканил да седна. По дяволите етикета, казах си аз, избрах един огромен зелен диван и се проснах на него, готова за удара на суданската муха.

„Просто не мога да си обясня как може Джордж да е излязъл от релсите по този абсурден начин“ — каза кралят.

„Е, хайде сега, Ваше Величество. Много добре знаете, че той просто следва примера на баща си.“

„Бихте ли обяснили какво имате предвид, мадам?“

„Старият Едуард VII — казах аз, — този дърт мръсник, е топил кралското чушле из цялата страна.“

„Как смеете! — избухна той за първи път. — Това са долни лъжи!“

„А Лили Лангтри?“

„Крал Едуард е баща на съпругата ми — изрече той с леден глас — и няма да позволя да бъде обиждан в моя дом.“