Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

— О, боже!

— Има и още — каза Ясмин, като отново отпи от брендито си.

— Не ми го казвай. Няма да го понеса.

— Добре, няма.

— Не, не. Кажи ми!

— Бях направо като побъркана. Хвърлих се върху него и го съборих на дивана. Но той е атлетичен тип, този крал. Беше бърз като изстрел. Успя да се изправи на секундата. После изтича и се барикадира зад бюрото си. Но аз се качих отгоре. И през цялото време той крещеше:

„Престанете веднага! Какво ви става! Махайте се оттук!“

После наистина започна да крещи, да крещи високо имам предвид:

„Помощ! Махнете тази жена оттук!“

И тогава, скъпи ми Осуалд, вратата се отвори и на прага се появи самата кралица на Норвегия, кралица Мод, в цялото си величие. Тя влезе плавно в стаята с ръкоделие в ръка.

— Нямало е начин. При тези крясъци.

— Знам.

— Ти къде беше, когато тя се появи?

— На бюрото „Чипъндейл“ на краля. Скачах отгоре и се опитвах да докопам някои части на тялото му. Разни столове хвърчаха наоколо, когато тази мъничка и доста красива жена се появи в стаята…

— Тя какво каза?

— Каза само: „Какво правиш, Хоокон?“.

„Изкарай я навън!“ — изпищя кралят.

„Искам го! — извиках аз. — Искам го и ще го имам!“

„Хоокон! — каза кралицата. — Престани веднага!“

„Не аз, а тя трябва да престане!“ — изкрещя той, тичайки като бесен из стаята, за да се спаси от мен. Но аз го бях сгащила в един ъгъл и точно се готвех да скоча отгоре му и да го задуша, когато двама стражари ме хванаха за ръцете изотзад. Бяха войници — две великолепни норвежки момчета.

„Изнесете я оттук“ — задъхваше се кралят.

„Къде да я сложим, сър?“

„Просто я махнете оттук! Изхвърлете я на улицата!“

И така, младите войничета ме хванаха за ръцете и краката и ме изнесоха от двореца. Всичко, което си спомням, е, че през цялото време им говорех ужасни мръсотии и се кълчех в какви ли не секс пози, а те си умираха от смях…

— И те изхвърлиха, така ли?

— На улицата. Пред портите на двореца.

— Имала си късмет, че не се е случило при краля на България или на някакво друго такова място. Направо щяха да те хвърлят в тъмница.

— Знам.

— Значи те изхвърлиха на улицата пред портите на двореца.

— Да. Бях зашеметена. Седнах на една пейка под някакви дървета и се опитах да си събера акъла. Имах едно голямо предимство, Осуалд, пред всичките си жертви. Аз знаех какво ми става. Аз знаех, че това е от суданската муха. Сигурно е наистина ужасно да се чувстваш така и да не знаеш какво ти е. Мисля, че това би ме изплашило до смърт. Но аз знаех, затова можех да се боря с него. Спомням си, че седях там и си казвах: „Това, от което имаш нужда, Ясмин, това, от което имаш нужда, моето момиче, за да се оправиш, е няколко хубави, силни убождания по задника с иглата за шапка“. Тази мисъл ме накара да се разхиля. Но след като го направих, ужасното, влудяващо сексуално усещане започна бавно, много бавно да се разсейва. Успях да стана, да тръгна надолу по улицата и ето ме тук. Съжалявам, че оплесках всичко, Осуалд, наистина съжалявам. За първи път ми се случва.

— Най-добре е да се омитаме оттук — казах аз. — Не мисля, че тези хора ще ни направят нещо лошо, но кралят без съмнение ще започне да задава някои въпроси.

— Убедена съм в това.

— Най-вероятно ще се досети, че писмото ми е фалшификат. Хващам се на бас, на каквото пожелаеш, че в същия този момент се консултира с крал Джордж V.

— И аз — каза Ясмин.

— Бързо тогава! Оправяй си багажа! Ще се измъкнем оттук по най-бързия начин! Връщаме се в Швеция! Просто ще изчезнем!

Върнахме се у дома през Швеция и Дания някъде към средата на април. Носехме със себе си спермата на осем крале — по петдесет сламки от седем от тях и двайсет сламки от стария Петър от Югославия. Жалко за Норвегия. Разваляше ни колекцията, макар да имах усещането, че в крайна сметка няма да се окаже чак толкова важно.

— Сега вече си искам ваканцията — каза Ясмин. — И то една дълга ваканция. Всъщност, ние не свършихме ли общо взето?

— Идва ред на Америка — отвърнах аз.

— Там няма много, нали?

— Не, но ще трябва да съберем каквото има. Ще пътуваме комфортно с „Мавритания“.

— Първо искам да си почина. Ти ми обеща. Никъде не тръгвам, преди да съм изкарала една хубава, дълга ваканция.

— Колко дълга?

— Месец.

Бяхме се прибрали с колата направо в Кеймбридж, след като слязохме от ферибота в Херидж и сега седяхме в гостната на Дънроамин с по чаша питие в ръка. Уърсли влезе, потривайки доволно ръце.