Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

Смятах, че като им оставя по десет процента на всеки и задържа осемдесет за себе си, ще бъдат доволни. Отначало щяха да крещят като пощурели, но после, след като видят, че това е всичко, на което могат да се надяват, щяха да се успокоят и да се радват, че въобще са получили нещо. Естествено, имаше само един начин, по който можех да се наложа над другите двама. Трябваше просто да сложа ръка на Дома на спермата и на всичките богатства, които се съдържаха в него. Трябваше да го преместя на такова място, където нито той, нито тя могат да го достигнат. Това нямаше да бъде трудно. В момента, в който аз и Ясмин се върнехме от Америка, щях да наема една товарна кола, да отида до Дънроамин, когато знам, че мястото е празно и да задигна ценния фризер със сламките.

Никакъв проблем.

Но това щеше да бъде мръсен трик от моя страна, ще кажат някои, малко просташки номер.

Глупости, ще им отговоря аз. Никога нищо няма да получите в този живот, освен ако не използвате възможностите си. Милосърдието никога не е започвало от дома. Поне не от моя дом.

— Кога ще заминете за Америка? — попита Уърсли.

Извадих бележника си.

— Точно след един месец ще бъде събота, петнайсети май — казах аз. — Какво ще кажеш, Ясмин?

— Петнайсети май — повтори тя и също извади бележника си. — Става. Ще се срещнем тук. След четири седмици.

— А аз ще резервирам кабини за „Мавритания“, за да тръгнем колкото може по-скоро след това.

— Добре — каза тя, като записваше датата в бележника си.

— Ще посетим стария Хенри Форд, мистър Маркони, Рудолфо Валентино и всички останали янки.

— Не забравяйте Алегзандър Греъм Бел — обади се Уърсли.

— Ще ги оправим всичките — успокоих го аз. — След един месец нашето момиче няма да има търпение да тръгне отново, ще видиш.

— Надявам се — каза Ясмин. — Но сега наистина имам нужда от почивка, честна дума.

— Къде ще отидеш?

— В Шотландия, при чичо си.

— Някой любим чичо?

— Да. Брат на баща ми. Ще ходим да ловим сьомга.

— Кога тръгваш.

— Сега. Влакът ми потегля след около нас. Ще ме закараш ли до гарата?

— Разбира се. Аз пък ще замина за Лондон.

Закарах Ясмин до гарата и й помогнах с чантите в чакалнята.

— Ще се видим точно след месец — казах аз. — В Дънроамин.

— Ще бъда там.

— Весела ваканция.

— И на теб, Осуалд.

Целунах я за довиждане, качих се на колата си и подкарах към Лондон. Отидох направо в къщата си на Кенсингтън Скуеър. Чувствах се много добре. Големият план вървеше към осъществяване. Направо се виждах как седя след пет години с някоя глупава богата жена и как тя ми казва:

— Аз много харесвам Реноар, мосю Корнелиус. Просто обожавам неговите картини. Той колко струва?

— Реноар е седемдесет и пет хиляди, мадам.

— А колко е един крал?

— Зависи от краля.

— Ами ето този тук — тъмноокия красавец от Испания — Алфонсо.

— Крал Алфонсо е четирийсет хиляди долара, мадам.

— По-евтин от Реноар?

— Реноар е велик човек, мадам. Спермата му е изключително ценна.

— А какво ще стане, ако нищо не се получи, мистър Корнелиус? Искам да кажа, ако не забременея.

— Нищо няма да платите.

— А кой ще извършва осеменяването?

— Един старши гинеколог, мадам. Всичко ще бъде прецизно изчислено.

— И съпругът ми никога няма да узнае?

— Как би могъл? Той ще си мисли, че сам го е направил.

— Да, сигурно така ще си мисли, нали — ухилва се тя.

— Няма начин, мадам.

— Би било много вълнуващо да имам дете от краля на Испания, нали?

— Помислили ли сте за България, мадам? България е на сметка — само двайсет хиляди.

— Не бих имала българско копеле, мистър Корнелиус, дори и да е от кралско потекло.

— Напълно ви разбирам, мадам.

— Другият, за когото си мислех, разбира се, е мистър Пучини. „La Boheme“ е най-любимата ми опера. Каква е цената на мистър Пучини?

— Джакомо Пучини е шейсет и седем хиляди и петстотин, мадам. Силно ви го препоръчвам. Дете от него почти със сигурност ще бъде музикален гений.

— Аз самата малко свиря на пиано.

— Това ще увеличи шансовете на бебето стократно.

— Нали? И аз така мисля.

— Ще ви кажа нещо поверително, мадам. Преди три години една дама в Далас, щата Тексас роди момченце от Пучини и детето вече е композирало първата си опера.

— Ами?!

— Вълнуващо, не мислите ли?

Страшно щях да се забавлявам, веднъж да започнат продажбите. Но в този момент имах пред себе си цял месец, в който нямаше да правя друго, освен да се забавлявам. Реших да остана в Лондон. Щях да си прекарам наистина царски. По-голямата част от зимата ми беше минала в преследване на разни крале из Европа и сега беше дошъл момента за малко сериозен разврат.