Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

Така и стана. Видях го как остави писалката и бавно се надигна от столчето на пианото. Тръгна към прозореца. И тогава я видя. Много пъти съм описвал възпламеняващата красота на Ясмин. Сега тя стоеше под прозореца спокойна, нежна, тиха. Тази гледка сигурно е дошла като благословен шок за Пучини. Той се вторачи в нея и устата му бавно се разтвори. Сънуваше ли? Тогава Ясмин му се усмихна и разпръсна магията. Той се отърси от транса си и продума: „Dio mio come bello!“. Намери се с един скок в градината и прихвана Ясмин със силните си мъжки ръце.

А, така вече е по-добре, помислих си аз. Това е истинският Пучини. Ясмин не се поколеба да му отвърне. Тогава го чух да казва на италиански: „Трябва да влезем вътре. Ако пианото замлъкне прекалено дълго, жена ми се събужда и става подозрителна“. Видях как се усмихна при тези думи и как блеснаха прекрасните му, бели зъби. Той вдигна Ясмин на ръце и я прехвърли през прозореца. После скочи в стаята след нея.

Аз не съм воайор. Гледах щуротиите на Уърсли с Ясмин от чисто професионални съображения, но нямах никакво намерение да наблюдавам Ясмин и Пучини през прозореца. Половият акт е като да си бъркаш в носа — няма нищо лошо, когато го правиш сам, но отстрани определено е неприятна гледка. Затова тихичко напуснах сцената. Отидох до стълбата, прехвърлих се от другата страна на оградата и се разходих край езерото. Когато се върнах при стълбата след един час, от Ясмин нямаше и следа. Два часа по-късно се прехвърлих обратно в градината, за да проуча обстановката.

Промъквах се предпазливо покрай някакви храсти, когато чух стъпки по чакълената пътека. Обърнах се и видях Пучини и Ясмин, хванати под ръка, да минават на по-малко от три метра зад гърба ми. Чух го да й казва на италиански: „Никой джентълмен не би позволил на една дама да се върне до Лука сама по това време на денонощието“. „Какво? — помислих си аз. — Ще я изпраща до хотела?“ Проследих ги, за да видя къде отиват. Колата на Пучини беше паркирана на алеята пред къщата. Видях го как помогна на Ясмин да седне на пътническото място. После с доста суетня и чупене на кибритени клечки запали ацетиленовите фарове. Завъртя манивелата. Моторът изръмжа и затрака равномерно. Пучини отключи портата в дъното на алеята, скочи на мястото на шофьора и ги видях как потеглят с гръм и трясък.

Хукнах обратно към собствената си кола и запалих мотора. Подкарах като бесен към Лука, но така и не успях да настигна Пучини. Всъщност, бях някъде по средата на пътя, когато го видях да прелита покрай мен по отсрещната страна на шосето, този път сам.

Намерих Ясмин в хотела.

— Взе ли го? — попитах аз.

— Разбира се — отвърна тя.

— Бързо! Дай ми го веднага!

До зазоряване направих сто сламки от спермата на Пучини, всичките с добра концентрация. Докато се занимавах с това, Ясмин се беше отпуснала в стаята ми на един фотьойл, пиеше червено „Кианти“ и ми разказваше.

— Страхотно си прекарахме! — каза тя. — Направо беше великолепно! Защо не са всички като него?

— Радвам се за теб.

— Той е толкова жизнерадостен! Смяхме се през цялото време. И дори ми изпя една малка част от новата си опера, тази, която пише в момента.

— Каза ли ти как ще се казва?

— Турио — каза тя. — Туридот. Нещо такова.

— Съпругата не ви ли създаде неприятности?

— О, не! Но беше много смешно, защото дори когато се въргаляхме на дивана, полудели от страст, той трябваше да се протяга от време на време и да блъска по пианото, само за да увери съпругата си, че се труди върху новата си опера, а не върху някоя жена.

— Велик мъж, не мислиш ли?

— Страхотен! Поразителен! Намери ми още един такъв.

От Лука тръгнахме на север към Виена, като по пътя се отбихме при Сергей Рахманинов в приятната му къща на езерото Люцерн.

— Много странно — каза Ясмин, когато се върна в колата след едно очевидно изморително запознанство с великия музикант, — много странно, но между мистър Рахманинов и мистър Стравински има невероятна прилика.

— В лицето ли?

— Като цяло. И двамата имат дребни телца и бузести физиономии. Огромни носове като ягоди. Красиви ръце. Фини стъпала. Слаби крака. И огромни членове.

— Това ли ти показва опитът ти досега — че гениите имат по-големи пишки от обикновените мъже?

— Определено — каза тя. — Много по-големи.

— Страхувах се, че ще го кажеш.

— А и по-добре си служат с тях — продължаваше тя. — Превъзходни фехтовачи са!

— Глупости! — извиках аз.

— Не са глупости, Осуалд! Позволи ми да знам!